Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Шпиони с дипломатически паспорт
Военният и военноморският аташе на германското посолство вече по силата на заеманата длъжност се смятат за традиционни фигури в системата на разузнаването. Томсън ги поощрява и стимулира и те изцяло се възползват от това, че ги търпят в качеството им на „официални шпиони“.
Военнноморският аташе капитан Витхофт — Емден не пропуска случай да се добере до някаква ценна информация, въпреки че се отказва да участвува в шпионски операции, ако поради някакви причини не може да ги ръководи еднолично. Понякога капитанът разрешава на агентите на абвера да използват неговия военноморски шифър „М“, който се смята за единствено сигурен. Да се прибягва до него се препоръчва в случаите, когато агентурного донесение се предава в Берлин чрез посолството и възниква необходимостта да се запази в най-дълбока тайна толкова явна злоупотреба дипломатическите привилегии.
През септември 1939 г. Витхофт—Емден получава указание да започне внимателно да наблюдава някои пристанища на източното и западното крайбрежие на САЩ, и той създава в двете крайморски зони агентурна мрежа, която добре се справя със своите задачи.
В Ню Йорк действува някой си Ремел, агент на Витхофт—Емден, който се намира във връзка с един от вицеконсулите на генералното консулство на Германия. Ремел влиза в състава на малка група немски шпиони, за които до днес нищо не е известно. Не е изключено да е работил като експерт по корабоплаването и по силата на служебното си положение да е имал достъп до материалите за всички кораби, които посещават нюйоркското пристанище.
На западното крайбрежие агент на Витхофт—Емден е Оскар Хабер, завербуван на времето от германския генерален консул в Лос Анжелос Хислинг, за да изпълнява същите задачи, които Ремел изпълнява на източното крайбрежие. След като Хислинг е принуден да напусне Лос Анжелос, Витхофт — Емден, лишен от възможността оперативно да ръководи от Вашингтон своята агентурна мрежа на тихоокеанского крайбрежие, я предава на резидентурата на абвера в Мексико, която действува под прикритието на германското посолство. Тази резидентура разполага с широко разклонена и активна агентурна мрежа от няколко десетки шпиони. Те се ръководят от някой си Алфред Волер, мним служител на мнимата фирма „Вос де Пуебло“ в малкия мексикански град Масатлан, разположен на железопътната линия между САЩ и Мексико.
Витхофт—Емден ръководи още една група агенти, в чиито задачи влиза обработването на моряците от корабите, пътуващи от САЩ за Мексико, и събирането по такъв начин на разузнавателна информация относно тихоокеанский военноморски флот на САЩ. Тази мрежа е ликвидирана от мексиканската тайна полиция през октомври 1942 г. по материали, предоставени от ФБР, но по това време Витхофт—Емден вече е напуснал Вашингтон.
Военен аташе на германского посолство във Вашингтон и същевременно старши военен представител на Германия в Северна и Централна Америка от април 1938 г. е генерал Бетихер.
По специалност артилерист, той като любител се занимава с история, военна философия и геополитика, написва на тези теми няколко статии и книги и с това си спечелва в немската военна върхушка репутацията на проницателен наблюдател и дълбок мислител. По-скоро известността на Бетихер като писател и аналитик (а не неговите военни таланти) са основната причина той да бъде назначен на този важен пост във Вашингтон.
През своето пребиваване в Съединените щати, кое-то продължава повече от осем години, Бетихер изпраща в Берлин редица донесения за американската армия и военния потенциал на страната. Тези донесения обаче, написани с очевидна претенция за ерудиция, съвсем не характеризират автора като проницателен наблюдател. Повърхностен човек със салонни маниери, в действителност той е едно надуто магаре, яростен антисемит, един груб войник с остарели възгледи и редица предразсъдъци. Антисемитизмът, който го прави в очите на Хитлер „примерен нацист“, се отразява и на неговите професионални оценки.
Вече след войната един бивш високопоставен чиновник от германското Министерство на външните работи нарича Бетихер един от гробокопачите на Германия, твърдейки, че неговите необективни доклади до голяма степен са допринесли за погрешната представа, която Хитлер имал за Съединените щати.
Ниското равнище на тенденциозните донесения на Бетихер се обяснява, безспорно, с методите му на събиране на информация: главният и източник е малка група офицери от американския генерален щаб и тех-ните приятели със същите възгледи и убеждения като на самия Бетихер.