Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
Уеб кимна и се наведе да събере книжата.
— Все още Липскоум ли използваме.
— Не, скъпи, той почина преди около три години. Нали знаеш, семейството му има проблеми със сърцето. Сега брокер ни е Сейдж Уитън, от семейство Уитън в Бирмингам. Доволни сме от работата му, но понякога е малко консервативен.
Роана забеляза как Уеб се намръщи, докато се настройваше отново към нюансите на южняшкия бизнес, където всичко бе примесено с лична информация и семейни връзки. Може би бе свикнал на много по-открит начин на работа.
Вече погълнат от книжата в ръцете си, Уеб тръгна към бюрото и започна да се отпуска в масивното кожено кресло, когато изведнъж спри и погледна любопитно Роана, сякаш проверяваше реакцията й при това внезапно завземане едновременно на територия и власт.
Тя не знаеше дали да заплаче, или да се развика. Никога не й бе допадало да се грижи за бизнеса, но въпреки това бе очертала своя територия. Тъй като това бе единственото, за което се бе оказала необходима — на Лусинда или на някого другиго, — тя бе работила къртовски, за да се научи и усъвършенства уменията си. С връщането на Уеб губеше своето място и полезност. От друга страна, щеше да се отърве от безконечните съвещания и от взаимоотношения с бизнесмени и политици, които гледаха на решенията й с едва прикрита снизходителност. С радост щеше да се измъкне от задължението, но нямаше представа с какво да го замести.
Не позволи раздвоението да проличи по лицето й и запази безизразна фасада, която представяше на света. Лусинда зае мястото си на дивана, а Роана отиде до един от шкафовете, за да извади доста дебела папка.
Факсът иззвъня и започна да отпечатва някакъв документ. Уеб го погледна, а после прецени и останалата част от електронното оборудване, инсталирано след заминаването му.
— Изглежда, в крак сме с времето.
— Трябваше или да направим това, или да пътувам непрекъснато — отвърна Роана. Посочи към компютъра върху бюрото. — Имаме две отделни системи. Този компютър и принтер са за личните ни данни и документи. Другият — посочи към техниката в ъгъла, подредена на специално компютърно бюро — е за връзка със света. — Вторият компютър бе свързан с модем. — Имаме самостоятелна факс линия, електронна поща и два лазерни принтера. Ще ти покажа програмите. Разполагаме и с портативен компютър за времето, когато пътуваме.
— Дори Лоуъл вече има компютър — усмихнато каза Лусинда. — Кръвните линии са изцяло изведени, а неговите файлове включват време на развъждане, медицинска история и татуировки за идентифициране. Толкова е горд от системата, сякаш е четирикопитно, готово да изцвили.
Уеб погледна към Роана.
— Още ли яздиш толкова много, както преди?
— Нямам време.
— Сега ще имаш повече.
Не беше се замислила за това удобство от връщането на Уеб и сърцето й се разтуптя развълнувано. Конете й липсваха болезнено, но отговорът й бе самата истина: просто нямаше време. Яздеше, когато можеше, само за да поддържа мускулите си, но това изобщо не я задоволяваше. За момента щеше да се наложи да се занимава с предаването юздите на властта в ръцете на Уеб, но скоро — съвсем скоро! — щеше да започне отново да помага на Лоуъл.
— Доколкото те познавам — изрече бавно Уеб, — вече планираш как да прекарваш целия ден в конюшните. Да не си и помислила да струпаш всичко в ръцете ми и да се и измъкнеш. Ще трябва да се справям с целия бизнес тук, както и със собствеността си в Аризона, така че все пак ще трябва да вършиш част от работата.
Да работи с Уеб? Не бе помислила, че би искал тя да се върти около него или че все пак би могла да му бъде от полза. Сърцето й замря отново при мисълта всеки ден да бъде с него.
После се съсредоточи върху разглеждането на диаграмите и анализа на борсовите сделки, както и върху проектите им. До пристигането на Сейдж Уитън Уеб вече знаеше съвсем точно какви са позициите им на стоковата борса.
Господин Уитън не познаваше Уеб, но по стреснатото изражение на лицето му пролича, че е чул клюките. Ако бе смаян от обяснението на Лусинда, че оттук нататък Уеб ще се грижи за капиталовложенията на Дейвънпорт, доста добре го прикри. Но независимо от шушукането на хората, Уеб Талант изобщо не бе обвинен в убийството на жена си, а бизнесът си бе бизнес.
Срещата приключи по-бързо от обикновено. Господин Уитън едва си беше тръгнал и Ланет връхлетя в кабинета.
— Лельо Лусинда, във фоайето има някакъв куфар. Да не би господин Уитън… — Изведнъж млъкна и зяпна Уеб, разположил се зад бюрото.
— Куфарът е мой — Той дори не вдигна глава от компютъра, където разглеждаше историята на стоковите им дивиденти. — Ще го прибера по-късно.