Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Херцозите на Гиз и Лотарингия
Карта 6. Херцогство Лотарингия в средата на XVI в.
През XVI в. владетелите на Лотарингия и техните роднини, владетелите на Гиз, правят съгласуван решителен опит да изместят династията Валоа от френския престол. Няколко пъти са на крачка от успеха. Само за трийсет години всички монарси от рода Валоа, техните наследници и принцове измират и династията е пред изчезване.
Три поколения владетели на Гиз и Лотарингия се мъчат да се възкачат на френския престол. Най-близко до целта са през 50-те и 60-те години на XVI в., когато на тяхна страна са Шарл, кардинал на Лотарингия, и брат му Франсоа, херцог на Гиз. Шарл и Франсоа са свързани с Гонзаг, владетелите на Мантуа, и с Шарл дьо Монпансие Бурбонски, главнокомандващ френската кралска армия, посочен в „Тайните досиета“ като велик магистър на Сион до 1527 г. Нещо повече, херцогът на Гиз Франсоа е женен за Ана д’Есте, херцогиня на Жизор. И в амбициите си да се домогне до престола той явно е подкрепян и подпомаган, макар и негласно, от Феранте ди Гонзаг, велик магистър на Сион от 1527 до 1575 г.
1. Херцозите на Гиз и Лотарингия.
И Франсоа, и брат му, кардиналът на Лотарингия, са описвани от по-късните историци като фанатизирани католици, тесногръди, груби, проявяващи нетърпимост и жестокост. Има обаче безспорни доказателства, че подобни квалификации са донякъде преувеличени, поне по отношение на религиозния фанатизъм. По всичко личи, че Франсоа и брат му са хитри нагаждачи, които правят мили очи ту на католиците, ту на протестантите в името на крайната си цел129. Така например на Трентския събор, състоял се през 1562 г., кардиналът на Лотарингия се опитва да децентрализира папската институция, да предостави самостоятелност на местните епископи и да възстанови църковната йерархия от времето на Меровингите.
През 1563 г. Франсоа дьо Гиз всъщност вече е крал, когато при атентат е застрелян. Брат му, кардиналът на Лотарингия, умира дванайсет години по-късно, през 1575 г. Но вендетата срещу френската кралската династия не престава. През 1584 г. новият херцог на Гиз и повият кардинал на Лотарингия отново предприемат опит да свалят монарха. Техен главен съюзник е Луи ди Гонзаг, херцог на Невер, който според „Документите на Братството“ девет години преди това е станал велик магистър на Сион. Върху знамето на заговорниците е изобразен лотарингският кръст — някогашният герб на Рене Анжуйски130.
Враждата не стихва. В края на века династия Валоа най-сетне е унищожена. Ала родът на владетелите на Гиз също е съвсем обезкървен и тъкмо когато си е разчистил пътя към престола, не може да намери подходящ кандидат за крал.
Не се знае дали е имало организирано тайно общество или таен орден, които да подкрепят владетелите на Гиз и Лотарингия. Те безспорно са подпомагани от множество чужденци: емисари, пратеници, наемници, агенти провокатори, шпиони, които не е изключено да са били обединени в такава нелегална организация. Според Жерар дьо Сед такъв агент е Нострадамус; съществуват и други „Документи на Братството“, които потвърждават това негово подозрение. При всички положения има редица доказателства, че Нострадамус е работил тайно за Франсоа дьо Гиз и Шарл, кардинал на Лотарингия131.
Ако Нострадамус наистина е бил агент на владетелите на Гиз и Лотарингия, той не само им е доставял важна информация за действията и плановете на техните противници, но и като придворен астролог на френските монарси е знаел какви ли не интимни тайни, както и техните слабости и капризи. Спекулирайки с уязвимите им места, е шантажирал психологически представителите на династия Валоа и ги е правел лесна плячка за техните врагове. А тъй като им е съставял и хороскопи, вероятно е съветвал противниците им кога е най-удобният момент срещу тях да бъде извършено покушение. Накратко, доста от предсказанията на Нострадамус явно са били не просто предсказания, а закодирани съобщения, графици, нареждания, планове за действие.
129
Кардиналът на Лотарингия е инициатор на амнистията на хугенотите, обявена на 7 март 1560 г. в Амбоаз. Тайно финансира и някои протестантски групировки.
130
Двойнораменният кръст е свързван с Лотарингия именно покрай Рене Анжуйски. Рене го използва в герба си, върху своите печати и монети. Кръстът става популярен благодарение на Рене II, херцог на Лотарингия, след битката при Нанси през 1477 г. (вж. Marot. Le Symbolisme).
131
Нострадамус се движи в среди, близки до Лотарингите. Живее в Ажан няколко години, точно по времето, когато Жан Лотарингски е епископ на Ажан и оглавява Инквизицията във Франция. Има данни, че Нострадамус е бил предупреден за интереса, проявяван към него от Инквизицията, и всички факти сочат, че предупреждението идва от Жан, кардинала на Лотарингия. И още нещо, в Ажан Нострадамус е приятел със Скалиже, близък на кардинала и на Хулио Камило, последовател на херметиците и създател на така наречения „театър на спомените“ (вж. Yates. Art of Memory. Ch. 6). Кардиналът на Лотарингия също познава Камило. Приятели на Нострадамус са и двама придворни поети, Пиер дьо Ронсар и Жан Дора. Ронсар пише няколко стихотворения в прослава на Нострадамус и на кардинала, който подкрепя и двамата поети. Тъкмо Жан Дора препоръчва на Нострадамус да наеме Жан-Еме дьо Шавини за свой личен секретар. Повече сведения за тези отношения ще намерите в романа „Мечтателят от лозята“ на Лиз Грийн (вж. Greene, Liz. The Dreamer of the Vine. London, 1979).