Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Спах с него — изтърси Ив, а Мейвис се задави в пристъп на кашлица.
— Ти и Рурк? — Очите й се напълниха със сълзи и тя се пресегна към хартиените салфетки. — Господи, Ив! Нали никога не спиш с никого. А сега ми казваш, че си спала с Рурк.
— Това не е съвсем точно. Не спахме изобщо.
Мейвис изстена.
— Не сте спали? Колко време?
Ив сви рамене.
— Не зная. Останах цяла нощ. Осем-девет часа, предполагам.
— Толкова много! — Мейвис леко потръпна. — И ти издържа.
— И още как!
— Добър ли е в леглото? Глупав въпрос — додаде тя бързо. — Иначе не би останала. О, Ив, какво става с теб?
— Не зная. Беше глупаво. — Тя зарови лице в ръцете си. — Никога преди не съм се чувствала по този начин. Не мислех, че ще може…, че аз ще мога. Никога не е имало значение за мен, а после изведнъж… по дяволите!
— Скъпа. — Мейвис измъкна ръката си изпод одеялото и хвана Ив. — През целия си живот ти пренебрегваше нормалните си нужди. Сега трябва да си щастлива.
— Това му отрежда водеща роля, нали?
— Това са глупости. — Мейвис я прекъсна, преди Ив да продължи. — Сексът не трябва да се изживява като борба за надмощие. Съвсем сигурно е, че не трябва да бъде наказание. Трябва да бъде забавление. И всеки път, ако имаш късмет, ще бъде нещо специално.
— Може би. — Тя затвори очи. — О, Боже, Мейвис, рискувам кариерата си.
— За какво говориш?
— Рурк е замесен в случай, по който работя.
— По дяволите! — Тя млъкна и след това продължи. — Няма да го зарежеш заради такова нещо, нали?
— Няма. — И после каза по-категорично. — Няма. Но ако бързо не въведа ред в нещата си, ще изхвръкна. Ще ме изхвърлят. Някой ме използва, Мейвис. — Очите й отново добиха напрегнато изражение. — Те разчистват пътя в една посока, прикривайки противоположната. Не зная защо. Ако не разкрия това, ще загубя всичко, което имам.
— Тогава ще трябва да го разкриеш. — Мейвис стисна ръката й.
Ще го разкрия, обеща си Ив. Минаваше десет вечерта, когато влезе във фоайето на сградата, където живееше. Не й се мислеше за нищо. Трябваше да преглътне упреците на началника си, задето бе отклонила официално изявление по време на пресконференцията.
Неофициалната подкрепа от страна на командира й не я караше да се чувства по-добре.
След като влезе в апартамента си, тя провери електронната си поща. Знаеше, че напразно се надява да открие съобщение от Рурк. Такова нямаше. Но от това, което намери, я полазиха ледени тръпки по тялото.
Видеосъобщението беше анонимно, изпратено от обществено място. Малкото момиче. Мъртвият му баща. Кръвта.
Ив разпозна ъглите на официалния запис на отдела, документиращ мястото и часа на убийството.
Чуваше се и звукът към картината. Автоматичният запис на детски писъци. Нейните удари по вратата. Предупреждението и целият ужас, който последва.
— Мръсник! — прошепна тя. — Няма да ти се дам. Няма да използваш това дете, за де се добереш до мен.
Но пръстите й трепереха, докато вадеше диска. Тя подскочи от звъненето на вътрешната линия.
— Кой е?
— Хенеси от апартамент 2-D. — Не екрана се появи бледото, сериозно лице на съседа под нея. — Съжалявам, лейтенант Далас. Не знаех какво точно да направя. Тук долу в апартамента на Файнщайн имаме неприятности.
Ив въздъхна и си представи застаряващата двойка. Тихи, приятелски настроени, телевизионни маниаци.
— Какво има?
— Господин Файнщайн е мъртъв, лейтенант. Паднал е в кухнята, докато жена му е била навън с приятелки. Мислех си, че може би ще дойдете.
— Добре. — Тя отново въздъхна. — Идвам. Не пипайте нищо, господин Хенеси, и не пускайте никого. — По навик се обади на дежурния да докладва, че има смъртен случай и че тя е на мястото.
Апартаментът беше тих, госпожа Файнщайн седеше на дивана в дневната, малките й бели ръце бяха сключени в скута й. Косата й също беше бяла и се спускаше като снегопад покрай лицето й, което въпреки кремовете против бръчки и грижите, които полагаше, бе вече застаряло.
Възрастната жена се усмихна на Ив.
— Толкова съжалявам, че ви безпокоя, мила.
— Няма нищо. Добре ли сте?
— Да, добре съм. — Сините й очи се спряха на Ив. — Ние с момичетата се събираме всяка седмица. Когато се прибрах, го намерих в кухнята. Похапвал е от пая с крем карамел. Джо обичаше сладкишите. — Тя погледна към Хенеси, който стоеше наблизо й пристъпваше от крак на крак. — Не знаех какво да правя, затова почуках на вратата на Хенеси.
— Добре. Бихте ли останал с нея за малко? — обърна се Ив към Хенеси.
Апартаментът имаше същото разположение като нейния. Бе изрядно подреден, въпреки многото предмети. Джо Файнщайн бе се простил с живота си върху кухненската маса.