Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
— Радвам се за теб, Съриз. Предлагам да се качиш при мен и да си поговорим. Ще ти разкажа подробности за сватбеното ни пътешествие. Само си помисли — ще ти дам ексклузивно интервю.
Чернокосата жена лукаво се усмихна и отрицателно поклати глава.
— Аз пък ти предлагам да дойдеш тук. Ще скочим заедно. Повярвай ми, ще бъде прекрасно.
— Госпожице Дивейн — обади се психотерапевтът, — всеки от нас има моменти на отчаяние. Разбирам ви. Подкрепям ви. Долавям скръбта ви.
— Я се разкарай! — Съриз му направи знак да се отдръпне. — Не виждаш ли, че разговарям с Ив. Хайде, ела при мен, скъпа. Но не се приближавай. — Тя разклати флакона и отново се изкикоти. — Ела да ми правиш компания.
— Лейтенант, съветвам ви да не… — започна психиатърът.
— Млъкнете и изчакайте помощничката ми. — Ив се прехвърли през стоманената предпазна стена и стъпи на перваза на сградата, който беше широк едва петдесетина сантиметра. Седемдесет етажа по-долу улицата изглеждаше като тънка нишка. Сега вятърът не й се струваше приятен. Поривите му заплашваха да я изпратят в бездната. Ив опита да преодолее страха си, изчака сърцето й да се поуспокои и притисна гръб към стената на сградата.
— Не е ли прекрасно! — въздъхна Съриз. — Какво ли не бих дала за чаша вино. Не, моментът е по-подходящ за шампанско, не мислиш ли? Бутилка шампанско, реколта 47-а, което Рурк предпочита.
— Мисля, че у дома има цяла каса. Хайде да отидем у нас и да се повеселим.
Съриз се изкиска, извърна глава и широко се усмихна. Сърцето на Ив подскочи — така се бе усмихнал младият инженер, когото бяха открили обесен в стаята му.
— Вече съм пияна от щастие.
— Щом си щастлива, защо седиш гола на покрива и се готвиш да се самоубиеш?
— Точно това ме прави щастлива. Не мога да проумея защо не ме разбираш. — Тя вдигна лице към небето и затвори очи. Ив рискува и пристъпи по-близо до нея. — Питам се как е възможно никой да не го разбира. Толкова е красиво и вълнуващо! Това е най-прекрасното нещо на света.
— Ако скочиш от покрива, ще настъпи краят на прекрасните неща. Всичко ще свърши.
— Не! Не! — Тя отново отвори очи и Ив забеляза, че погледът й е празен. — Нима не разбираш, че това е само началото? О, всички сме толкова слепи!
— Сигурна съм, че каквото и да се е случило, то е поправимо. — Ив предпазливо докосна ръката на Съриз, но не я хвана. Страхуваше се да рискува. — Силният човек се бори за живота си, стреми се да оцелее. Възможно е да промениш много неща, но за да го постигнеш, трябва да се бориш.
— Но това е много, много трудно. Какъв е смисълът от толкова усилия, като след секунди ще изпитам върховното удоволствие. Чувствам се прекрасно! Не, недей! — Съриз се изкиска и насочи флакона към лицето на Ив. — Не се опитвай да ми попречиш. Никога не съм се забавлявала така.
— Забравяш, че има хора, които те обичат, тревожат се за теб. Помисли за семейството си. — Докато говореше, Ив отчаяно се опитваше да си припомни дали младата жена има съпруг и дете. — Ако сториш каквото си намислила, ще им причиниш много мъка.
— Няма да страдат, когато разберат истината. Наближава часът, когато всички ще я проумеят. Тогава всичко ще бъде по-хубаво. По-красиво. — Втренчи се замечтано в лицето на Ив и ужасяващата усмивка отново разтегли устните й. — Ела с мен. — Тя се вкопчи в ръката на Ив. — Ще бъде прекрасно. Само се отпусни.
Потта се стичаше на вадичка по гърба на Ив. Жената стискаше ръката й като в клещи; ако опита да се освободи, и двете ще бъдат обречени. С огромно усилие на волята остана неподвижна; помъчи се да забрави вятъра, който сякаш се опитваше да я запрати в пропастта, и жуженето на камерите, които записваха всичко.
— Не искам да умра, Съриз — спокойно изрече тя. — Ти също не го искаш. Само страхливците се самоубиват.
— Грешиш — изследователите отнемат собствения си живот. Е, няма да те карам насила. — Тя пусна ръката на Ив и пискливо се изсмя. — Господи, толкова съм щастлива! — Разпери ръце и политна в бездната.
Ив инстинктивно понечи да я задържи. Замалко не загуби равновесие, когато пръстите й докоснаха гладкото бедро на Съриз. Вятърът я подхвана, заплашвайки да я запрати в пространството след Съриз, която вече летеше надолу. Ив безпомощно се взираше в усмихнатото й лице, докато престана да различава чертите му.