Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Трябваше да я прати той на дръвника — измърмори Добрайн и Перин сви неловко рамене: по тона на Добрайн не можеше да се разбере дали иска да каже, че така го изисква законът, или че така би било по-милостиво за нея. Добрайн просто не разбираше. На Ранд по-скоро крила щяха да му изникнат, отколкото да го направи.
Ветрилото на Файле съвсем забави движението си и тя изгледа накриво Добрайн иззад пурпурната му дантела.
— Смъртта й сигурно ще е най-доброто решение за всички. Предписаното от закона наказание тоест. Вие какво ще направите, лорд Добрайн? — Накриво или не, но погледът й все пак беше доста прям и многозначителен.
Перин се намръщи. За него нито дума, но въпроси към Добрайн? А и още го имаше оня оттенък на ревност в аромата й… Той въздъхна.
Кайриенецът я изгледа хладно, докато пъхаше ръкавиците си зад колана на меча.
— Каквото ми е заповядано. Аз спазвам клетвите си, лейди Файле.
Ветрилото рязко се отвори и затвори, по-бързо от мисълта.
— Той всъщност е изпратил Айез Седай при айилците, така ли? Като пленнички? — В гласа й се прокрадна неверие.
— Някои, лейди Файле. — Добрайн се поколеба. — Някои се заклеха във вярност, на колене. Това го видях със собствените си очи. Те също отидоха при айилците, но не мисля, че могат да се нарекат пленнички.
— Аз също го видях, милейди — намеси се Ейрам и щом тя го погледна, се ухили.
Пърхащата ветрило запецна. Това, което тя правеше с ветрилото, изглеждаше почти несъзнателно.
— И двамата сте видели. — Облекчението в гласа й — както и в мириса й — беше толкова силно, че Перин зяпна.
— Ама ти какво си мислеше, Файле? Защо Ранд ще лъже, след като всеки сам ще го види след ден?
Вместо да му отговори веднага, тя погледна намръщено Колавер.
— Тя още ли е в несвяст? Не че има значение всъщност. Знае повече, отколкото бих казала тук. Много ни беше трудно да го скрием. И се изтърва за онова пред Майре. Много работи знае тя.
Добрайн отвори с пръст едното око на Колавер, не съвсем нежно.
— Като ударена с боздуган. Жалко, че не си счупи врата на стъпалата. Но ще си отиде в изгнаничеството си и ще се научи да живее като селянка. — От Файле лъхна малка, остра и колеблива миризма.
Изведнъж Перин се досети какво всъщност предлага жена му така заобиколно. Това, което Добрайн бе отказал, също така заобиколно. Всички косми по тялото му настръхнаха. От самото начало беше знаел, че се е оженил за много опасна жена. Не знаеше само колко е опасна. Ейрам гледаше Колавер, присвил устни и мрачно замислен. На всичко беше готов за Файле.
— Не мисля, че на Ранд ще му хареса, ако нещо й попречи да отиде в онази ферма — твърдо каза Перин и изгледа Ейрам и Файле. — На мен самия също не би ми харесало. — Почувства се много горд от себе си. Това си беше приказка на място.
Ейрам кимна леко — беше го разбрал, — но Файле се постара да си придаде най-невинен вид над леко трепкащото си ветрило, все едно че не разбира за какво говори. Изведнъж той разбра, че мирисът на страх не идва само от блъскащите се при вратата хора. Тънка, потръпваща нишка полъхваше и от нея. Страх, който тя държеше под контрол, но го имаше.
— Какво има, Файле? Светлина, ти си помислила, че Койрен и онези с нея са победили? — Лицето й не се измени, но нишката стана по-дебела. — Затова ли не каза нищо? — попита той тихо. — Бояла си се, че сме дошли тук като кукли и че те ни дърпат конците?
Тя изгледа бързо смаляващата се тълпа в другия край на Великата зала. Излизащите благородници бяха доста далече и вдигаха доста шум, но въпреки това тя сниши глас.
— Айез Седай могат да направят такова нещо, както съм чувала. Съпруже мой, никой не знае по-добре от мен, че дори на Айез Седай ще им е доста трудно да те накарат да затанцуваш като кукла, и още по-трудно ще им е с Преродения Дракон, но когато влязохте тук, се уплаших, наистина се уплаших. — В първите й думи се прокрадна лека насмешка, като малки мехурчета, от които носът го засърбя, и топла нежност, и любов, и нейният собствен мирис, чист, ясен и силен, но в края всичкото това заглъхна и остана само тънката потръпваща нишка.
— Светлина, Файле, но това е самата истина! Всичко, което каза Ранд. Ти чу, и Добрайн и Ейрам също чуха. — Тя се усмихна, кимна и размаха ветрилото. Нишката обаче продължи да тръпне в ноздрите му. „Кръв и пепел, какво е нужно още, за да се убеди?“ — Ще помогне ли, ако накара Верин да заиграе са-сара? Ще я заиграе, и още как, стига да й каже. — Каза го на шега. Всичко, което знаеше за тази са-сара, беше, че е нещо много скандално… и Файле веднъж му бе признала, че знае да я танцува, макар че скоро след това се отметна и почти го отрече. Мислеше го за шега, но тя затвори ветрилото и го чукна по китката си. Това той го знаеше. „Приемам думите ти съвсем сериозно.“