Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)

23.

„Скоти“ Уиър, загорял от вятъра тридесет и шест годишен фермер, чакаше зелената светлина на светофара на едно кръстовище в малкото градче Ричланд, Вашингтон. Неочаквано към него се приближи някакъв чужденец и го попита дали не търси работа.

— Май ще трябва да търся — отговори с горчивина Уиър. Същата сутрин беше получил официално писмо, с което го уведомяваха, че земята му е нужна на военните и в тридесетдневен срок трябва да я освободи.

— Ако сте готов да работите за долар на ден плюс извънредни, обадете се в „Грей Билдинг“ — му каза непознатият.

На стената на „Грей Билдинг“ Уиър видя за пръв път знака на „Дюпон“.

— Значи заради вас армията ни изхвърли от къщите ни — каза той след Медицинския преглед.

Уиър получи работа, но се съгласи с яд — той се чувстваше гузен и се страхуваше съгражданите му да не го възприемат за „бояджия“.

— Да знаете — каза той на представителя на „Дюпон“, — само да се мерне в Ричланд някой от правителството, та ако ще да е и самият президент, веднага ще го застрелят!

Уиър изразяваше чувствата на хиляда и петстотин възмутени жители на Ричланд, Ханфорд и Уайт Блъфс, които също като него бяха получили предупреждение да освободят земите си. Те отказваха да приемат, че в САЩ могат да бъдат изгонени от къщите им мирни и уважаващи законите граждани. Бързо разбраха обаче, че всякакво упорство е излишно, защото правителството беше твърдо решило да сложи ръка върху хиляда и петстотин квадратни километра от тяхната земя. Съдебно решение от 9 март 1943 г., издадено от Министерство на правосъдието, постановяваше, че районът е „необходим за обществените интереси“ и подлежи на отчуждаване.

Най-лошото беше, че проектът „Манхатън“ не можеше да обясни на ощетените собственици причините за отчуждаването. Гроувс, който беше убеден, че изходът на войната може да зависи от осъществяването на плутониевия проект, не се притесняваше от реакцията на хората. По-голямата част от района беше пустинна и необработвана земя, обрасла с див пелин, а плътността на населението възлизаше едва на 0,8 души на квадратен километър. Извън напояваните градини, които даваха добра реколта от вишни, сливи и кайсии, останалата земя беше песъчлива и неплодородна. Старите кореняци едва свързваха двата края, но напоследък в района започнаха да се заселват мормони и да подобряват земеделската реколта.

Плодовата реколта тази година беше великолепна и тъй като строителството нямаше да започне толкова скоро, а страната се нуждаеше от хранителни продукти заради войната, проектът „Манхатън“ позволи на фермерите да оберат плодовете. Този хуманен жест се оказа скъп за правителството. Поради отличната реколта цените много скочиха, а те по-късно послужиха за база при изчисляването на обезщетенията, изплащани на собствениците от държавата.