Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Реакторът Х–10 все още се строеше, когато от „Дюпон“ внезапно решиха да преминат към водно охлаждане и да разработят модела, предложен от групата на доктор Юджийн Уигнър. Това важно решение бе обявено от Грийнуолт след задълбочено проучване на всички методи. Работата върху хелиевото охлаждане спря и всички усилия се хвърлиха върху модела на Уигнър.
Плутониевият проект се осъществяваше по много странен начин — изследването и проектирането вървеше едновременно със строителството на промишления реактор и на пилотната инсталация. Х–10 беше завършен едва през ноември и данните, получени от него, не можаха да бъдат използвани за ханфордските реактори. Произведените малки количества плутоний обаче се оказаха много полезни за учените при изследователската им работа в Лос Аламос.
В началото на 1943 г. двадесет и три годишният инженер-химик Даниъл Фрийл, току-що завършил университета „Джонс Хопкинс“, имаше намерение да се жени. Той работеше за „Дюпон“ едва от пет месеца, когато внезапно му заповядаха още на следващия ден да замине за Чикаго.
— Разбрах, че ще се жените? — попита го Чарлс Купър, докато пътуваха във влака. Купър беше човекът за връзка на компанията с учените от Чикаго.
— Да, след няколко дни. Искам да си взема две седмици отпуска за медения месец.
Купър поклати глава.
— Съжалявам, но ще се наложи да поработите с мен в Чикаго. Можете да използвате почивния ден, за да се ожените.
Фрийл беше прекалено млад, за да възрази на новия си шеф. Щом пристигнаха в Чикаго, Купър го отведе в кабинета си.
— Имаме нужда от експерт по оптика — му каза той поверително. — Вие сте добър инженер-химик, така че ще се наложи да ви преквалифицираме на оптик.
Фрийл не виждаше никаква логика в това, но изслуша внимателно Купър, който му обясни проблема. Трябва да се намери начин операторите на реактора да наблюдават процеса през дебелите бетонни стени, без да се излагат на опасната радиоактивност. Те ще трябва да извършват и прости операции зад защитната стена — да отворят кран, да повдигнат някакъв предмет, да вземат разпилян по пода радиоактивен материал. Би било добре, ако може да се наблюдава плутоният в контейнерите и тръбите.
— Трябва да създадем уреди за наблюдение на отдалечените участъци на реактора, за да можем да контролираме изхвърлянето на радиоактивните продукти след обработката — обясни Купър. — Трябва да можем също да наблюдаваме пречистването и отделянето на плутония от другите материали при ядрената реакция. Ще трябва да направим и уреди, с които да виждаме какво става в тръбите и във водните резервоари.
— Но аз нищо не разбирам от оптика — възрази Фрийл.
— Нито пък аз — отговори Купър. — Но тук има един специалист по оптика, доктор Джордж Мънк, той ще ви научи.
Фрийл замина, за да се ожени в Балтимор, и след меден месец само от два дни се върна в Чикаго за ускорения курс по оптика. В продължение на няколко месеца той работеше усилено с доктор Мънк и слушаше лекциите по теория на реактора на Ферми, Уигнър, Зилард и Алвин Уайнбърг. Мънк и Фрийл преработиха някои съществуващи оптични уреди в специални инструменти за наблюдение. Оптичните компании бяха затрупани с военни поръчки и нямаха възможност да разработват изцяло нови системи, поради което се налагаше Мънк и Фрийл да изобретят нови уреди и да създадат нови методи. Когато дойде време да изпробват създадените от тях прибори, в реактора се случи нещо непредвидено — стъклото потъмня. За този неуспех Фрийл и Мънк нямаха никаква вина. Нито един оптик не беше работил дотогава при радиоактивни условия и те не можеха да знаят, че стъклото почернява при облъчване.
Най-сериозната трудност при построяването на реактора с водно охлаждане по проекта на Уигнър се оказа опаковането на радиоактивните отливки в алуминиеви тръби. Хилядите уранови пръчки бяха поставени в специално пробити отвори в графитните блокове и трябваше непрекъснато да се охлаждат. Водата течеше принудително в тесните цепнатини между урановите пръчки и дупките в графита, но не биваше да влиза в контакт с урана. Налагаше се урановите пръчки да се поставят в тънкостенни алуминиеви тръби, плътно прилягащи към тях, за да може топлината от реакцията лесно да се отдава на водата.