Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Гроувс предприе и друга мярка за успокояване на духовете, но тя имаше почти катастрофални последици. Правителството придобиваше пълни права само върху част от района и там не се допускаше никой да живее. В останалата част хората можеха да останат временно в къщите си. Генералът издаде заповед, която гласеше: „Не се разрешава увеличаването на населението в отделните ферми!“ Хората бяха шокирани.
— Как си позволява този генерал да се бърка в семейния ни живот?
Гроувс спешно се опита да изглади недоразумението.
— Нямам предвид естествения прираст — обясняваше той. — Можете да си имате бебета, но не бива да вземате квартиранти!
Все още под огъня на разгневените жители, Гроувс и Матайъс откриха, че и други са хвърлили око на участъка Ханфорд. Армията и въздушните сили на флота бяха подписали споразумение да използват местността като полигон за артилерийски стрелби и бомбардировки. Матайъс настояваше веднага да се прекратят полетите над Ханфорд, но от канцеларията на заместник-секретаря по отбраната му отговориха, че разрешението вече е дадено и не може да се отмени.
Силно обезпокоен, Матайъс се свърза с полевите командири генерал Едуард Уилямс в Спокейн и адмирал Франк Уагнър в Сиатъл. Секретността на проекта не му позволяваше да им разкрие предназначението на Ханфордския строеж и двамата командири трябваше да повярват на честната му дума, че се касае за най-важния военен проект. По същото време Гроувс действаше във Вашингтон, отново без да разкрива целите на строежа. Накрая както армията, така и флотът се отказаха от намеренията си и техните командвания в района започнаха да сътрудничат на Матайъс, без да задават никакви въпроси.
Скоро след като Матайъс се установи постоянно в Ханфорд. Гроувс му нареди да посети редакторите на местните вестници, губернатора, депутатите от щата и Службата по цензурата. Матайъс събра редакторите от Паско, Уала Уала, Якима, Просър, Спокейн и Сиатъл на съвещание и ги помоли да не публикуват нищо за проекта без предварително съгласуване с него.
— Не ми е разрешено да ви разкрия за какво става дума — каза той, — но строежът има изключително важно военно значение.
След кратко обсъждане всички вестници обещаха да сверяват предварително с него информацията си, преди да я публикуват. Матайъс успя да си осигури също сътрудничеството на губернатора Артър Ленгли и на члена на конгреса Халбърт Холмс.
За ръководител на строителството от „Дюпон“ назначиха тридесет и три годишният строителен инженер Гилбърт Чърч, участвал заедно с Матайъс и Хол при избора на площадката край Ханфорд. Чърч пристигна през март 1943 г. и си нае ергенска квартира в Паско. Въпреки че ръководеше целия строеж, той не знаеше нищо за тайната на проекта, дори за първи път чу думата „плутоний“ едва година по-късно.
Помощникът на Чърч беше много колоритна личност. Инженер Гранвил Рийд — едър и прям мъж на около петдесет години — приличаше много на Чърчил, а често се държеше и като него. Слим Рийд на млади години бе успял да съчетае техническото си образование във Вирджинския политехнически институт със следване в академията „Боз’ар“ в Париж. Той познаваше генерал Гроувс още от времето, когато „Дюпон“ започнали да строят заводи за амуниции, и двамата мъже се уважаваха взаимно. Рийд беше допринесъл много за благосклонното отношение на „Дюпон“ към генерала. Изключително самоуверен, често груб и несговорчив, непрекъснато пушещият пури инженер имаше същия характер като Гроувс. Слим Рийд никога не отбягваше отговорностите и беше известен с голяма прецизност и в най-малките подробности. Той беше колоритен и твърд индивидуалист почти без задръжки, който ругаеше и крещеше като луд и презираше официалните съвещания.
— За бога — казваше той, — как могат да си въобразяват, че комитети и комисии вършат някаква работа?
Рийд ръководеше строежа от Уилмингтън и периодично посещаваше Ханфорд.
— Вижте какво, момчета — казваше той на своите хора, — важното е да разберете, че при това строителство ни се дава само един шанс. Трябва да стане от първия път! Реакторът не е като автомобила — не можете да го разглобите и да го поправите, ако не работи добре. Никой няма да ни разреши да правим втори опит.
Инженерите, отговарящи за строителството на огромния завод, не подозираха, че ще трябва да мислят и за благополучието на сьомгата. Още с избирането на Ханфордската площадка Гроувс беше загрижен за съдбата на сьомгите в река Колумбия. Как ще им се отрази съседството на атомната инсталация? Какво ще стане, ако водата се зарази с радиоактивни отпадъци или се затопли прекалено и рибите измрат?