Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Не се безпокой, Пер Дъстин Хиеро — отвърна девойката. — Бях прекалено глупава. Прости ми.
Но те продължиха да се поглеждат студено, докато Хиеро завързваше за седлото изпраните и още мокри дрехи. После скочи на лорса, протегна ръка на девойката и й помогна да се качи. Отново потеглиха на път по крайбрежието. И двамата пътешественици бяха обхванати от напрежение. Не разговаряха за неотдавнашните събития и тежките изпитания. Би трябвало да обсъдят и други неща, но никой не се решаваше да започне първи. А през това време пътят се точеше под копитата на Клотц. Хиеро се захвана да обяснява на девойката плана за следващите действия.
— Те добре си представят, къде се намираме — каза той. — Сега са силно изплашени, но едва ли за дълго. Ние ще заобиколим Вътрешното море от изток или ще го пресечем, така че да попаднем около Ниана, града за който ми разправя. Нечестивият е вдигнал по тревога слугите и съюзниците си, в това трябва да сме сигурни. Пред нас — посочи с ръка на югоизток, — няма нищо, освен няколко мъртви градове. Те не ме интересуват, защото са силно разрушени и наводнени, и едва ли в тях са се запазили някакви устройства, които ме интересуват. Картата на убития от мен адепт на Нечестивия показва, че около тези градове южната част на Сврачешкото блато се доближава плътно до морето и дори се вдава в него като полуостров. Аз искам да се откъсна от крайбрежието и да пресека полуострова северно; това силно ще съкрати пътя ни. Но тогава ще трябва да вървим през блатото, а без хвъргача е прекалено опасно. Ние не ще можем да се сражаваме с огромните животни, които го населяват.
До разсъмване вървяха под лунната светлина. Дюните ги прикриваха от вражески поглед откъм морето, но забавяха хода им. Границата между блато и пясъчно крайбрежие бе обрасла гъсто с храсти, палми и бодливи кактуси. Клотц бе длъжен да избира внимателно пътя и не беше така бърз както на равния плаж. Но Хиеро предпочете да не рискува: З’дан и милата му компания всеки миг можеха да се появят. Свещеникът непрекъснато проверяваше каналите за връзка и се опитваше да открие поне някакви следи от сигнали. Поле усещаше, но менталните вълни мълчаха. Изглежда слугите на Нечестивия подозираха някои неща и бяха прекратили всяко мислено общуване. Така ситуацията ставаше все по-опасна.
Времето минаваше и пътя се точеше под копитата на Клотц. Накрая Хиеро престана да възприема менталното поле на врага. Това означаваше, че са се отдалечили на голямо разстояние от острова на Смъртта и настроението му се подобри. Щом неговата мисъл не можеше да достигне леговището на Нечестивия, то очевидно и враговете не бяха в състояние да го засекат. Освен това предполагаше, че менталната бариера е свързана непосредствено с крепостта и самия Манун, вероятно се поддържа с някаква машина, подобна на усилвателя на ментална енергия, който бе използуван за установяване на контрол над съзнанието му. И едва ли подобно устройство би могло да се премества от място на място. Следователно, трябва само да избягва крепостите и градовете на Нечестивия!
На разсъмване пътешествениците изградиха лагера си под непроницаемата корона на огромна палма. Хиеро внимателно огледа околността и безоблачното небе. Макар да не бе виждал от деня на излизането си от блатото пилота, предпочиташе да не рискува. Също така не се осмели да разгледа местността с очите на някакви птици. Непредпазливостта можеше да насочи противника по следите му.
Хапнаха набързо и спаха цяло утро в сянката на палмата. Сетне Хиеро се захвана да изучава съседните дървета и храсти, докато не се оказа пред ниско възлесто стебло с блестяща черна кора. Свещеникът извади меча си и отсече дървото, а после цял ден се поти над твърдата дървесина, като многократно заточваше и нож и меч. Накрая, преди залеза, бе успял да изработи няколко детайла.
— Това ще ни послужи за направата на арбалет — обясни той на Лучара. — Всеки Убиец, опитен воин, умее сам да си прави оръжие. Изгубих хвъргача си и надеждният арбалет е най-доброто, което мога да измисля. Ще ми трябват още рога на някакво животно, а също метални върхове и пера за стрелите. Доста време ще изгубя, докато го направя, но ми е нужен.
— Ще ме научиш ли да стрелям?
— Защо не? Има достатъчно дървета да направим два арбалета. Колкото по-добре сме въоръжени, толкова повече се увеличават шансовете ни да стигнем целта. Арбалетът…
Да обяснява устройството на арбалета му беше доста трудно на гърба на лорса. Но на следващото утро нарисува на пясъка чертеж и през целия ден дружно дялаха дървенията и разговаряха за каквото им падне. Прекъсваха разговора единствено, когато някой от тях се обръщаше към Хърм, който лежеше насреща им и наблюдаваше с задоволство и внимание работата им. Хиеро изказа съображенията си относно избрания маршрут и предупреди мечока, че пътят им ще мине през особено опасна зона, в която се намират няколко града на Нечестивия. Но разумното животно нито се удиви, нито се разтревожи.