Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Тук, в провинцията, хората не са така дискретни. Личният живот е тема на разпалени обсъждания и всевъзможни клюки.
Джони сви рамене.
— Така е навсякъде, скъпа, но ако ти позволиш на хората да преминат определени граници, тогава бъди готова жива да те изядат.
— Дали да не се разболея внезапно? — шеговито подхвърли Елизабет, докато бавно се приближаваха към групата с останалите гости. Възможността да се изолира от сестрите Джерард за целия следобед й се стори крайно привлекателна.
— Може би това ще го оставим за по-късно — усмихна се леко Джони, — ако дотогава не успея да измисля нещо по-приемливо.
— Вече съжалявам, че не се вслушах в съвета ти миналата нощ да изпратя предупреждения, че срещата се отлага. Нищо, че тогава бе полунощ.
— Забрави за това — прошепна той и на лицето му се появи усмивка, тъй като се приближиха към групата.
— Е, Манроу, успя ли задоволително да обясниш защо основите се нуждаят от толкова солидна зидария?
Усмивката му излъчваше естествен чар.
— Намирам за изключително вълнуващо как Манроу изчислява точната тежест, която могат да носят основите и стените. Разкажи как успя да научиш това чудо в Рим, Манроу.
Оттук нататък Джони с блестящите си светски умения изцяло държеше в ръцете си разговорите. Той контролираше темите по време на разходката на открито по обратния път за дома и не позволи разговорите да излязат от контрола му дори по време на обяда. Със завидна лекота той забавляваше гостите с различни истории. Коментираше наред кралския двор в Лондон, пътешествията из китайските морета, пълните складове на Ориента и дори описа прекрасния дворец на Краля-Слънце във Версай. Поради войната Париж бе станал недостъпен за англичаните и те жадно слушаха разказите на Джони. Той отиде още по-далеч, като обеща на жените отбрани френски вина, които в настоящия момент бе трудно да бъдат намерени в Англия, а на мъжете предложи да достави отлежало бренди, което вече не можеше да се купи нито с пари, нито с любов. Те поговориха още известно време за войната на континента, след което прехвърлиха темата върху евентуалния сблъсък между Англия и Шотландия.
— Надявам се, че Бог няма да позволи това да се случи — промърмори лорд Ейтън. — В Лондон не винаги разбират кое е добро за нас. — Произхождащ от древен римокатолически род, лорд Ейтън имаше резерви относно приемствеността на английския престол4. — Не ми пука за Хановер5 — рязко каза той. Това, което остана недоизказано, бе подкрепата му за якобинците.
— Ние, шотландците, също сме загрижени за онаследяването на короната — каза Джони.
— А вашите войски смятат ли да предприемат офанзива? — запита Ейтън, който, като повечето провинциални барони, се отличаваше с прямотата си.
— Трудно е да се отговори на този въпрос в момента — запази неутралитет Джони, тъй като не искаше да предоставя подробности на англичанин, пък бил той и жител на граничната област.
— Моят братовчед от Шотландия ми каза, че са вдигнати налозите и данъците — заяви Ейтън. — Мътните да ме вземат, ако това не намирисва на подготовка за война. А освен това миналата седмица един конен полк е бил преместен в Данкастър. По дяволите, ние отново ще попаднем в центъра на огъня.
Границата между Англия и Шотландия бе просто една произволна линия на картата. Големите родове, които живееха от двете страни на тази изкуствена граница, често пренебрегваха националните интереси за сметка на семейното благополучие и оцеляване.
— Говори се за обединение — подхвърли Джордж Болдуин. — Дали това няма да разсее облаците на войната?
— Комисията, която подготвяше обединението, бе разпусната през февруари — отговори Джони, като допълни: — Поради липса на интерес. Нима сте чули за нови намерения в тази насока в Уестминстър?
Това бе само учтив въпрос. Никой в Шотландия не желаеше обединението, с изключение може би на тези магнати, които притежаваха собственост в Англия и места в управителния съвет на Източноиндийската компания и при евентуална война щяха да претърпят сериозни загуби. Бизнесинтересите на Лондон и Бристол, които в крайна сметка контролираха парламента, обаче бяха твърдо против проникването на шотландските капитали в техните търговски територии. Що се отнася до Кралския двор, ако те успееха да получат подкрепата на Шотландия в спора за наследствеността на короната, щяха да продължат и занапред напълно да контролират шотландските земи. Бе ясно, че за момента нито една от двете страни не желаеше обединението.
4
Съгласно приетия през 1701 г. закон, от право на наследство върху трона са лишени католическите наследници на Джеймс II, а правото върху британската корона получава протестантската династии на Хановерите — Б.пр.
5
Хановер — кралска династия от германски произход, която е заемала Британския престол от 1714 до 1901 година. Последният владетел от тази династия е кралица Виктория. След нейната смърт през 1901 година короната преминава в Сакс-Кобург-Готската династия в лицето на Едуард VII — Б.пр.