Талисманите на Шанара

Поне на Пар така му се струваше, докато го следваше по петите.

Привечер се почувства изтощен. Прах беше полепнала по лицето и ръцете му, косата му беше сплъстена и дрехите изпоцапани. Изостави целия си багаж, за да не му тежи, и понесе само Меча на Шанара, едно одеяло и водния мех. Въпреки това едва успяваше да върви. Чудно му бе как Кол можа да му избяга. Страхът трябваше да го е изтощил още преди часове. Изглежда Огледалното наметало и скритата в него Шадуинска магия го подгонваха като животно, шибано с камшик. Тази мисъл накара Пар да изпита отчаяние. Ако Кол не се забави и не възстанови разсъдъка си поне в малка степен, напрежението ще го убие. А ако не напрежението, то все някоя грешка от недоглеждане. По тези места се криеха опасности, които можеха да унищожат човека, дори ако беше напълно предпазлив и разумен. А изглежда в момента Кол Омсфорд не беше нито едното, нито другото.

Когато най-сетне спря, Пар се озова западно от мястото, където Мермидон се разделяше на два ръкава, единият от които вървеше на изток към Раб, а другият свиваше на юг към Варфлийт и Рун. По протежение на втория ръкав се стигаше до Езерото Дъга. Стигаше се също до Южното око. В тази посока бе поел и Кол, докато се стъмни съвсем и вече нищо не се виждаше, за да продължи. Колкото повече се замисляше Пар, толкова повече се убеждаваше, че брат му бе вървял все в тази посока, макар и с много криволици. Обратно към Южното око и Шадуините. И нищо чудно, при положение, че магията на Наметалото рушеше разума му.

Пар се зави с одеялото и се облегна на грубия дънер на едно дърво, за да размисли за всичко. Мечът на Шанара лежеше на земята до него и той опипваше с пръсти дръжката, върху която беше гравирана вдигната ръка с горяща факла. Ако Шадуинската магия владееше брат му Кол, той едва ли си даваше сметка какво върши. Може би беше тръгнал да преследва Пар, без да разбира защо. Може би сега бягаше от него, също без да разбира, въпреки че Мечът бе показал на Кол същото видение, каквото и на Пар, което значеше, че Кол е разбрал истината за себе си. В оня миг Пар бе почувствувал връзката си с Кол. Кол бе свързан с него достатъчно дълго, за да прозрат и двамата тази връзка. Дали това бе променило нещата? Дали, след като Кол е разбрал истината за себе си, не се опитва да се отърси от Шадуинската магия?

Пар плътно притисна очи, напрегнат и уморен. Имаше нужда от сън, но не искаше да заспива, преди да си даде сметка какво става. Дамсон го бе предупредила, че това преследване може да е някакъв капан. Кол не беше попаднал случайно на тях. Той е бил изпратен от Шадуините. Защо? Дали за да го ранят или убият? Пар не можеше да каже със сигурност. По какъв ли начин Кол е успял да го открие? Колко ли дълго го е търсил? Въпросите жужаха в съзнанието му като разбунени стършели, неканени и натрапчиви, с насочени жила. Помисли! Може би магията на Покривалото е помогнала на Кол да го открие, може би тя го е тласкала през цялото време. Магията е поразила брат му, превръщайки го в Шадуин, докато Кол през цялото време е вярвал, че тя му помага да избяга от нападателите си. Бил е заблуден да я наметне, измамен…