Мечът на Шанара

— Все още има нещо, което не пасва както трябва — заяви Мениш тихо, стана ненадейно и тръгна да си търси място за спане. Ший го наблюдаваше как се отдалечава и усети, че е на същото мнение, но не знаеше какво могат да направят. В момента му се струваше, че надеждата им за успех в издирването на Меча е толкова малка, че предпочете да си мисли само за приключването на пътуването им до Паранор. Прогони мислите си за това, което може да се случи после.

Групата се събуди с пукването на зората и отново тръгна по виещата се пътека, с Хендъл най-отпред. Джуджето ги водеше с бърза крачка през множеството големи дървета и тучната зеленина, която ставаше все по-гъста и по-гъста колкото по навътре навлизаха в Анар. Пътеката започна да се изкачва, което показваше, че доближават до планините по протежението на централен Анар. Някъде по на север щяха да прекосят високите хребети, за да стигнат до равнините на запад, които се простират между тях и палатите на Паранор. Колкото по-дълбоко навлизаха в територията на гномите, толкова по-неспокойни ставаха. Завладя ги неприятното чувство, че някой непрекъснато ги дебне, скрит в гъстата гора и изчаква подходящия момент, за да ги нападне. Само Хендъл изглеждаше спокоен, очевидно освободен от страховете им защото познаваше местността. Вървяха без да говорят, а очите им претърсваха гората около тях. Към обед пътеката тръгна рязко нагоре и групата започна да се изкачва. Тук дърветата растяха доста нарядко и шубракът беше рехав. Небето вече се виждаше ясно през дърветата, тъмносиньо, абсолютно чисто, без никаква следа от облаче. Слънцето беше топло и ярко, лъчите му се промъкваха през разпръснатите дървета и огряваха цялата гора. Тук-там се появяваха малки групички от скали и теренът се издигаше във високи върхове и назъбени хребет Явно приближаваха южния сектор на планината в централен Анар. Колкото по-нагоре се изкачваха, толкова въздухът ставаше по-хладен, а дишането им по-трудна След няколко часа групата стигна до много гъста борова гора, толкова гъста, че беше невъзможно да виждат на разстояние повече от двадесет-тридесет стъпки пред тях. Напред стръмни скали се издигаха на неколкостотин ярда и се извисяваха в синевата на следобедното небе. Гората се простираше във всички посоки и свършваше при високите канари. Когато излезе на една поляна Хендъл даде кратка почивка и поприказва няколко минути с Мениън, като ту сочеше към гората, ту към канарите. Очевидно се консултираше с него за нещо. Аланон отиде при тях, после махна на останалите да се съберат в тесен кръг.