Молитвената песен

Джеър се опря на лакти, подпря на тях брадичката си и проговори с глас, който не търпеше възражение:

— Дори ако Брин не е минавала през Кълхейвън дори ако Аланон е отишъл някъде другаде, ние ще трябва да стигнем до Анар, Слантър. И трябва да убедим джуджетата да ни помогнат.

Слантър го изгледа с широко отворени очи:

— Ние? Ние ли? Я поспри и се замисли какви глупости дрънкаш. Какво значи това „ние“? Аз лично никъде няма да ходя. Ще се върна там, откъдето бях тръгнал преди да се забъркам в цялата тази каша!

— Ти си следотърсач, Слантър — отговори кротко Джеър. — Имам нужда от теб.

— Толкова по-зле за теб — изсъска гномът, а грубото му жълто лице внезапно потъмня от гняв. — За твое сведение аз на всичкото отгоре съм и гном, ако досега не си го забелязал! Не виждаш ли с какви очи ме гледат тук? Не видя ли онези деца, които ме разглеждаха, сякаш съм някакъв див звяр, доведен от гората? Я си използвай мозъка! Води се война между гноми и джуджета. — Джуджетата едва ли ще те изслушат, когато почнеш да ги убеждаваш, че аз съм ти съюзник. На практика аз не съм ти никакъв съюзник!

Джеър се наведе към него:

— Слантър, аз трябва да бъда при Извора на небесата преди Брин да е стигнала до Мейлморд. Как ще направя това без водач?

— Доколкото те познавам, сам ще откриеш пътя. — тросна му се гномът. — Аз така или иначе не мога да се върна отново там. Спилк им е казал, какво съм направил. А ако не им е казал той, казал им го е гномът, който избяга. Те ще тръгнат да ме търсят. Ако се върна, все ще се намери някой да ме разпознае. И когато ме хванат, Черните скитници… — Внезапно млъкна и вдигна ръце. — Никъде не отивам, ясно ли ти е!

Продължи да яде, свел ниско глава над чинията. Джеър го наблюдаваше мълчаливо и се чудеше дали не беше сгрешил, като беше потърсил помощта на Слантър. Кой знае, може би Кралят на Сребърната река изобщо не го беше предвидил за негов съюзник. Като се позамисли човек, Слантър наистина нямаше вид на съюзник. Той беше прекалено хитър, преценяваше положението на момента и умело се нагаждаше към него, менеше лоялността си толкова често, както вятърът посоката си. Следователно на него не можеше да се разчита. Въпреки това в гнома имаше нещо, което Джеър харесваше. Упоритостта му, може би. И Слантър, като Гарет Джакс, умееше оцелява. А за да успее да стигне до Анар Джеър имаше нужда точно от такъв спътник.

Изчака гномът да допие бирата си шумно, на големи глътки и после каза тихо:

— Останах с впечатлението, че ти се иска да научиш нещо повече за магията.

Слантър тръсна глава:

— Вече не. Научих всичко, което исках да знам за теб, момче.

Джеър се подразни и намръщи:

— Ти май се страхуваш, а?

— Мисли си, каквото щеш. Никъде не отивам.

— Ами народът ти? Не те ли интересува какво ще му направят Призраците Морди?

Слантър го стрелна ядно с очи: