Ричард Лъвското сърце [bg]

— Клетнико! — промълви Ричард. — Сега вече не се чудя, че се намираш в такова жалко положение. Но как си избягнал участта, която според църковните канони трябва да сполети престъпник като теб?

— Попитай хората, които още не са оставили мирската суета — отвърна пустинникът. — Те ще ти кажат, че животът ми беше пощаден от уважение към моите заслуги и към моето високо положение. А аз ще ти кажа, Ричарде, че провидението ме запази, за да захвърли сетне в ада изгорелия фитил на моя живот. Не ме съжалявай! Грехота е да се съжалява за гибелта на толкова долно същество… Не ме съжалявай, а извлечи полза от моя срам. Ти си застанал на най-високата, а значи и на най-опасната кула, заемана от християнските владетели. Сърцето ти е гордо, животът ти е трескаво безреден, ръцете ти са омърсени с кръв. Смъкни от себе си греховете, които си възлюбил като свои дъщери. Макар и да са свидни за грешния Адам, прогони от сърцето си тези фурии — гордостта, разврата, кръвожадността!

— Той бълнува! — изрече Ричард, като се обърна към де Уо. Кралят изглеждаше засегнат от разобличението, срещу което не смееше да въстане. Сетне отново се обърна към пустинника и спокойно, но малко презрително произнесе:

— За човек, женен само от няколко месеца, изброените от теб грехове са множко, почтени отче! Но тъй като искаш да прокудя своите дъщери от дома си, като баща трябва най-напред да им намеря подходящи съпрузи. Затова гордостта си отстъпвам на благородните църковни каноници, разврата си, както ти го нарече, на монасите, приели духовен сан, а моята кръвожадност — на тамплиерите, рицарите на храма.

— О, стоманено сърце, о, желязна ръка! — възкликна пустинникът. — Не ти въздействат нито съвети, нито живи примери! Но все пак Бог ще те пощади за известно време, ако обърнеш сърцето си към доброто и постъпиш така, както е угодно на небето, а аз трябва да се върна на мястото си. Господи, помилуй! Трябва да поканим бедняците, защото богатите се отказаха от пира. Господи помилуй!

С тези думи той изхвърча от шатрата, като надаваше гръмки викове.

— Луд калугер! — измърмори след него Ричард. Личеше си, че безумните крясъци на монаха почти заличиха впечатлението, което му бе направила историята за нещастията на Мортемар.

— Иди след него, де Уо и внимавай да не му се случи нещо лошо — нареди Ричард. — Макар че сме кръстоносци, нашите слуги повече уважават фокусниците, отколкото свещениците или светците. Може да му скроят някой номер.

Рицарят излезе да изпълни заповедта, а Ричард потъна в мислите си, предизвикани от печалното предсказание на отшелника.

— Ще умра рано — избъбри той на себе си. — Ще умра без потомство и никой няма да ме оплаче… Строга присъда. Пак добре, че не я произнася по-силен съдия от този монах. А все пак сарацините, които са опитни в тайните науки, твърдят, че Този, в чиито очи мирската мъдрост е безумие, влага пророческа проницателност в несвързаните слова на безумеца. Жалко, че не го попитах къде се дяна моето знаме. Нали дори блаженият Илия, патронът на неговия орден8, не би могъл да достигне по-дълбок екстаз и да говори по-пророчески. А, ето че се връщаш, де Уо! Какво ще ни кажеш за безумния монах.