Ричард Лъвското сърце [bg]

Тирският архиепископ бе избран много сполучливо за пратеник: само той би могъл да съобщи на Ричард новините, които той не би изслушал от никой друг и би кипнал веднага. Но дори и този умен и уважаван духовник едва можа да накара краля да изслуша вестите, разрушаващи всяка надежда да бъде завоюван с оръжие в ръка Гробът Господен.

От думите на архиепископа ставаше ясно, че Саладин е събрал всичките сили на подвластните си сто племена и че владетелите на Европа и без това по различни причини недоволни от похода, създаващ им всеки ден разнообразни главоболия, са решили да се откажат от това начинание. Най-голяма заслуга за решението имаше Филип френски, който при цялото си демонстрирано уважение към Ричард наляво и надясно заявяваше, че се връща в Европа, но винаги добавяше, че ще стори това, когато види английския си събрат в пълна безопасност. Чудно ли е, че и Леополд Австрийски, оскърбен от Ричард, на драго сърце се ползваше от удобния случай, за да зареже всичко, щом трябваше да го ръководи високомерният му враг. Останалите владетели се бяха изказали в същия дух. Беше ясно, че ако английският крал пожелае да остане, ще го подкрепят само отделни доброволци, които биха се присъединили към английската армия. Може би оставаха само Конрад. Монфератски и военните ордени на тамплиерите. Но те не бяха сигурни съюзници, защото, като късогледи политици, се стремяха да завоюват територии в Палестина, за да основат тук свои независими държави и ако такава вероятност угаснеше, едва ли биха останали да се бият със сарацините.

Не се наложи Ричард да бъде убеждаван дълго, че положението е безизходно. След първото гневно избухване той седна и навел глава, скръстил ръце на гърдите, мрачно продължи да слуша духовника. Не го прекъсна дори тогава, когато той намекна, че сприхавостта на Ричард е сред най-важните причини, предизвикващи недоволството на владетелите.

Кралят беше потиснат и когато духовникът замлъкна, той произнесе с тъжна усмивка:

— Вярно е, почтени отче, че трябва да се призная за виновен в някои от случаите. Но не се ли оценява моят характер твърде придирчиво? За едно или две избухвания да видя пълното разпадане на похода… Богатата жътва, обещаваща да прослави Господа и да донесе почести на цялото рицарство, си остава неожъната… Но няма да допусна това! Или аз ще забия кръста върху кулите на Йерусалим, или кръстът ще бъде забит на моя гроб.

— Можеш да постигнеш това, без да пролееш дори капка християнска кръв — възрази духовникът.

— Е, да, имаш предвид пазарлък със сарацините, отче мой — промълви Ричард. — Но нали в такъв случай няма да пролеем и кръвта на мюсюлманските кучета!

— Нима не ти е достатъчна славата, ако със силата на оръжието и обаянието на твоето име успеем да изтръгнем големи отстъпки от Саладин? Той предлага веднага да върне на християните Гроба Господен, да осигури достъп на поклонниците до светите места, да построи силни крепости за тяхната защита и освен това да осигури безопасността на светия град, като ти дари титлата крал-покровител на Йерусалим.