Луната е наставница сурова

— Хора, вие сте късметлии, той няма да ви връхлети толкова скоро. Но сега с новата подземка ще видите как все повече от вашите ще произведат жито и ориз и ще ги пращат на катапулта. И лошото време ще дойде.

Впечатлих се. От наблюденията ми за старата организация си мисля, че тя най-вече е разчитала на красноречие, възпламеняваща музика и чувства, също като църква. А аз просто им рекох:

— Това е то, приятели. Проверете числата, оставям ви ги.

Побъбрих с един другар насаме. Инженер жълтурковец може да измисли начин как да направи каквото и да било, стига да го огледа хубаво. Попитах този зървал ли е някога лазер, достатъчно малък да се носи като пушка. Не беше. Подметнах, че напоследък с паспортната система контрабандата е станала мъчнотия. Той умислено забеляза, че със скъпоценните камъни не е толкова трудно и щял да идва следващата седмица в Луна Сити да се види със своя братовчед. Аз пък му казах, че чичо Адам ще се радва да се чуят.

Общо взето, имаше полза от пътуването. На връщане спрях в Новилен да проверя един старомоден „Бригадир“, който работеше с ленти. И по-рано бях го поправял, сетне обядвах и се натъкнах на баща си. Бяхме приятели, но нямаше значение дали не сме се срещали две-три годинки. Полафихме си на сандвичи и бира и като ставах да си ходя, татко рече:

— Драго ми е, че те видях, Мани. Свободна Луна!

Отговорих му съответно, защото много се стреснах. Трудно бихте намерили по-откъснат от политиката циник от моя старец. Щом дори той ръсеше подобни неща пред хора, значи усилията ни даваха плод.

И така, пристигнах в Л-Сити одобрен и не особено уверен, дремвайки по отсечката от Торичели. Хванах Околовръстната от Южната станция, после слязох на Дънната алея и тръгнах по нея, за да избягна Главния път и многолюдните сборища по коридорите към дома. Минах край съдебната зала на Броуди, исках да му кажа едно „здрасти“. Броуди ми е старо приятелче и също е претърпял ампутация. След като си загуби крака, стана съдия, при това от преуспяващите. Едва ли имаше втори такъв от бранша в Л-Сити, който по онова време да не се занимаваше и с по нещо допълнително — поне да приема залози и да продава някоя и друга застраховка.

Ако двама дойдеха с неразбориите си при Броуди и той не успееше да ги убеди, че неговото решение е справедливо, връщаше им таксата. Стигнеше ли се до бой, ставаше безплатно секундант на техния дуел и докрай се опитваше да ги накара да не вадят ножовете.

Не беше вътре, макар че шапката му лежеше върху бюрото. Тръгнах да излизам, но пътя ми препречи цяла групичка, приличаха ми на стиляги. С тях вървяха момиче и по-възрастен мъж, когото те бутаха. Бе разрошен и в дрехите му нещо смътно нашепваше: турист.