Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Живеем в съвършено объркани времена и ми се струва, че усещането за обърканост се поражда от неспособността на старите форми на мислене да се справят с новите познания. Чувал съм да се казва, че истинското знание идва в резултат на попадане в задънена улица. Тогава вместо да разширява онова, което вече знае, човек трябва да спре и да тръгне в обход, докато се натъкне на нещо, което ще му позволи да развие корените на знанията, които вече има. Това е познато на всеки. Мисля, че същото става с цели цивилизации, когато е необходимо развитие в корените.
Обръщаме се назад към последните три хиляди години и с помощта на исторически анализ смятаме, че откриваме ясни модели на причинно-следствени вериги, които са направили нещата такива, каквито са днес. Но ако се отнесем към оригинални източници, литературата на която и да било определена епоха, ще открием, че тия причини никога не са били живи по времето, в което се предполага, че са действували. По време на коренни изменения нещата винаги са изглеждали така неясни, объркани и безцелни, каквито изглеждат сега. Целият Ренесанс се предполага да е произтекъл от чувството за объркване, предизвикано от откриването на един нов свят от Колумб. Това просто е раздвижило хората. Объркаността от онова време е регистрирана навсякъде. Нищо в идеята за плоскостта на света от Стария и Новия завет не го предсказва. И все пак не е имало как хората да го отрекат. Едничкият начин да го асимилират е бил да се изостави изцяло средновековният възглед и да се навлезе в едно ново развитие на разума.
Колумб се е превърнал в такъв учебен стереотип, че вече е почти невъзможно да си го представим като жив човек. Но ако наистина се опитаме да се абстрахираме от днешните си знания за последиците от неговото пътешествие и се поставим на мястото му, тогава в някой момент може би ще започнем да проумяваме, че сегашните ни изследвания на луната приличат на детска игра в сравнение с онова, което е постигнал той. Проучванията на луната не водят след себе си коренни изменения в начина на мислене. Нямаме причина да се съмняваме дали съществуващите форми на мисълта са в състояние да обхванат проблема. Това е само отраслово продължаване на стореното от Колумб. Едно истинско ново изследване, нещо, което би ни изглеждало днес, както светът е изглеждал на Колумб, би следвало да се проведе в съвършено ново направление.
— Например?
— Например в областите, които се намират отвъд границите на разума. Мисля, че съвременният разум е аналогичен с плоския свят от средновековния период. Ако отидем твърде напред, отвъд него, предполага се, че можем да изпаднем в безумие. А хората много се страхуват от това. Струва ми се, че този страх от безумие може да се сравни със страха на хората някога да не паднат отвъд ръба на земята. Или страха от ереси. Тук съществува много близко сходство.
Но става така, че с всяка изминала година старият наш плосък свят на конвенционалния разум става все по-неспособен да поема новите ни знания и това създава широко разпространено усещане за пълно объркване. В резултат на това все повече и повече хора се насочват към ирационални стимули за съзнанието — окултизъм, мистицизъм, опиатни състояния и други подобни, усещайки неспособността на класическия разум да се ориентира в познанията за действителността.
— Не съм сигурен дали разбирам какво точно имаш предвид под класически разум.
— Аналитичният разум, диалектическият разум. Разумът, който понякога в университета се смята за начало и край на мисълта. Всъщност на теб никога не ти се е налагало да го проумяваш. Той винаги е бил напълно компрометиран от гледна точка на абстрактното изкуство. Нерепрезентативното изкуство е едно от коренните познания, за които говоря. Някои хора все още го осъждат, защото нямало „смисъл“. А всъщност бедата не е в изкуството, а в „смисъла“, в класическия разум, който не е в състояние да го проумее. Хората продължават да търсят отраслови развития на разума, които да обхванат по-съвременните явления в изкуството, но отговорите се съдържат не в отраслите, а в корените.