Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)

Добавям почти на себе си:

— Човек гледа накъде отива и къде е и това никога нищо не означава, но после поглежда къде е бил и като че ли се оформя някаква насока на развитие. И ако продължи мислено тази насока, понякога може и да стигне до нещо. Всички тия приказки за техника и изкуство са част от една такава насока, която, изглежда, се е оформила въз основа на собствения ми живот. Тя представлява надживяването на нещо, което, мисля, много хора може би се опитват да надживеят.

— Кое е то?

— Ами не става дума само за изкуството и техниката. Има нещо като липса на връзка между разума и чувствата. Сбърканото при техниката е, че не е свързана по някакъв реален начин с въпросите на духа и сърцето. И затова върши безразсъдни, грозни неща обикновено случайно и започват да я мразят по тази причина. Хората не са обръщали на това особено внимание по-рано, защото основната грижа на всеки е била за храна, дрехи и подслон, а техниката е осигурила тия неща. Но сега, след като те са осигурени, грозотата бие на очи все повече и повече и хората започват да се питат дали трябва постоянно да страдаме духовно и естетически заради задоволяването на материални нужди. Напоследък това е станало почти национална криза — движение срещу замърсяването на околната среда, антитехнически сдружения и начини на живот и разни такива.

И Диуиз, и Джени са разбрали това толкова отдавна, че няма нужда от приказки, затова добавям:

— Онова, което произтича от насочеността на моя собствен живот, е убеждението, че кризата е причинена от неспособността на съществуващите форми на мислене да се справят с положението. Не може да се намери разрешение чрез рационални средства, защото именно рационалността е източник на проблема. Единствените, които се справят с положението, се справят в личен аспект чрез пълен отказ от „прецизната“ рационалност и като разчитат само на чувствата. Като Джон и Силвия. И милиони други като тях. А това също ми се струва погрешна посока. Така че онова, което се опитвам да кажа, е, че разрешението на проблема не се състои в отказ от рационалността, а в разширяване на нейната същност, така че да стане способна да предложи някакво разрешение.

— Струва ми се, че не разбирам какво имаш предвид — казва Джени.

— Вижте, това е трудна, но основна операция. Подобна на затруднението, с което се е сблъскал сър Исак Нютон, когато е искал да разреши проблемите на мигновените изменения. По негово време е било безразсъдно да се мисли за каквото и да било, което да се изменя за нула количество време. И все пак математически е необходимо да се работи с други нулеви величини, като точките в пространството и времето, които никой изобщо не е смятал за безразсъдни, макар всъщност да няма разлика. Така че в края на краищата Нютон казал: „Ние ще приемем, че съществува такова нещо — мигновено изменение — и ще видим дали не можем да намерим начини да определим какво е то при различните му приложения.“ Резултат от тази презумпция е клонът от математиката, известен като „висша математика“, която се използува от всеки инженер днес. Нютон създава нова форма на мислене. Той развива разума, за да работи с безкрайно малките изменения, и мисля, че сега е необходимо ново развитие, за да се справим е грозотата на техниката. Бедата е в това, че развитието трябва да протече в корените, а не в клоните и това именно прави нещата трудни за разбиране.