Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
След това се премествам и разговарям с Джек и Уайла. Джек заминава, за да оглави английска катедра в Бойз, щата Айдахо. Отношението си към тукашната катедра изразява предпазливо, но изглежда отрицателно. Отрицателно ще е естествено, иначе нямаше да напусне. Като че си спомням — той бе преди всичко белетрист, който преподава английски, а не задълбочен учен, който преподава английски. Имаше непрекъснато разцепление в катедрата между тия две направления, което отчасти пораждаше или най-малкото засилваше набъбването на необузданата система от идеи на Федър, за които никой не бе чувал, и Джек бе поддръжник на Федър, защото, макар да не бе сигурен, че разбира за какво говори той, разбираше, че е нещо, с което един белетрист би могъл да работи по-успешно, отколкото с лингвистичен анализ. Това е старо разцепление. Като между изкуството и историята на изкуството. Един го прави, а другият обяснява как се прави и приказките за това, как се прави, като че никога не съответствуват на начина, по който се прави.
Диуиз донася инструкция за сглобяване на скара за печене на месо на открито и иска да си дам мнението като професионален съставител на упътвания. Загубил е цял следобед, опитвайки се да я сглоби, и иска да види тази инструкция напълно разкритикувана.
Но докато я чета, тя ми се вижда съвсем обикновена инструкция и не мога да намеря в нея нищо сбъркано. Не искам да кажа това, разбира се, и затова упорито се ровя да се хвана за нещо. Не може да се каже дали една инструкция е добра, преди да се провери чрез съоръжението или операциите, които описва, но забелязвам едно подреждане на страниците, което прави невъзможно да я прочетеш, без непрекъснато да скачаш от текст към илюстрация — във всички случаи порочна практика. Нахвърлям се върху това с всички сили и Диуиз ме насърчава при всяка дума. Крис взема инструкцията, за да разбере какво имам предвид.
Но докато заклеймявам това и описвам някои от мъките, които неразбирането поради зле подредени отпратки може да причини, имам чувството, че не заради това на Диуиз му е било трудно да разбере. Просто липсата на гладкост и непрекъснатост го е отблъснала. Той не е в състояние да проумее неща, когато са изложени в грозен, накълцан с гротескни изречения стил, общоприет при инженерните и техническите писания. Науката работи с късове, парчета и парченца от нещата, като непрекъснатостта се подразбира, а Диуиз работи само с непрекъснатост от неща, като късовете, парчетата и парченцата се подразбират. Онова, което всъщност иска да порицая, е липсата на артистична непрекъснатост — нещо, от което един инженер най-малко се вълнува. Нещата опират всъщност до класическо-романтичното разцепление, както и всичко останало, свързано с техниката.
Крис обаче през това време взема инструкцията и я сгъва по начин, за който не се бях сетил, така че илюстрациите застават точно до текстовете. Аз премислям това, после отново мисля и се чувствувам като герой от рисуван филм, който току-що е прекрачил ръба на скала, но още не е паднал, защото не е разбрал опасността, в която е изпаднал. Кимам, настъпва тишина, тогава схващам опасността, следва продължителен смях, докато чукам Крис по главата, летейки към дъното на пропастта. Когато смехът утихва казвам:
— Да де, но… — само че смехът започва пак.
— Исках да кажа — най-после успявам да се обадя, — че у дома имам една инструкция, която разкрива широки възможности за усъвършенствуването на техническите описания. Тя започва така: „Сглобяването на японски велосипед изисква голям покой на духа.“
Това предизвиква нов смях, но Силвия, Джени и скулпторът си разменят бързи одобрителни погледи.
— Това е хубава инструкция — казва скулпторът. Джени кима.
— Може би затова я запазих — казвам. — Отначало се изсмях поради спомените за велосипедите, които съм сглобил, и, разбира се, поради предубеждението срещу японското производство. Но има много мъдрост в това изявление.
Джон ме гледа с разбиране. Аз го поглеждам със същото разбиране. Смеем се и двамата. Той казва:
— Професорът сега ще поясни.
— Покоят на духа съвсем не е външен — пояснявам аз. — В него е цялата работа. Онова, което го поражда, е доброто поддържане. Това, което го нарушава, е лошото поддържане. Онова, което наричаме годност за работа на машината, е просто обективизация на този покой на духа. Върховната проверка винаги е на собственото ни спокойствие. Ако го нямаме и не го поддържаме, докато работим, много е възможно да вградим личните си проблеми в самата машина. Те ме гледат и обмислят това.