Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
На чистата постеля, върху която той лежеше, беше седнало младото момиче. Като видя, че Бояновски отвори очи, тя радостно извика:
— Той ще живее, мамо! Бог чу молитвата ми.
Бояновски се понадигна, подпря главата си с ръка, полека започна да идва на себе си и да си спомня за миналото. Спомни си, че вече е виждал ангелското личице на момичето — преди да падне в несвяст.
— Ангеле на моите сънища пошепна той, — тебе видях, когато силният огън ме зашемети. Оттогава ти не излизаш от ума ми. Страхувах се да не би да изчезнеш, но ти си жива, ти си пред мене. О, сега зная, че съм попаднал при добри хора.
— Да, вие сте при добри хора каза старата жена, на чието лице се отразяваха доброта и гордост. — Дъщеря ми Наталия ви намери един ден пред къщи и ние ви прибрахме, макар че ни е забранено да прибираме когото и да било без позволението на полицията.
— Дали ви разбирам добре? — каза Бояновски. — Значи и вие не сте свободни, и вие сте заточеници в тази земя на бедите и отчаянието.
— Ние сме изгнаници — каза старата. — Поне аз, а Наталия не искаше да ме остави сама и дойде с мене. От осем години живеем в беда и отчаяние. Каква е вината ми и досега не зная. Но по-сетне ще говорим за това. Сега да поговорим за вас, страннико.
— Мамо, недей му казва още нищо — молеше дъщеря й. — Той не е здрав, не може да си отиде.
Колко хубаво беше това момиче! В сивите му очи блеснаха сълзи.
— Моля ви, кажете ми. Какво искате да ми кажете? — попита Бояновски. — Аз разбирам, че не мога да остана за по-дълго време при вас.
— Бог ми е свидетел, че бих желала да останете по-дълго, но вие знаете какво тежко наказание ни чака, ако узнаят, че сме прибрали в къщата си беглец.
— Да, аз съм беглец. Избягах от сибирските рудници, но не съм осъден за някое престъпно деяние. Какво да ви кажа и аз сам не зная защо съм осъден. Не зная как да ви благодаря за това, че вие, две слаби жени, сте ме прибрали под вашия покрив, при това добре знаете на каква опасност се излагате. Вие сте така добри и благородни! Но аз не искам да ви излагам повече на опасност. Чувствувам се съвършено здрав и ще продължа пътуването си. Няма да остана и минутка повече, за да не излагам нито вас, нито любимото ви дете.
— Вървете и нека Бог ви пази и закриля! — каза старата жена. — Нека той ви защити от хилядите опасности и с негова помощ да достигнете желаната цел.
— Не, не, днес не, трябва, да тръгвате извика Наталия. — Не виждате ли, че навън е истинска сибирска нощ. Ще замръзнете и вълците ще ви разкъсат, ако тръгнете сега.
— Но какво от това дали ще умра един ден по-рано или по-късно?
— Направете това заради мене каза Наталия, като го молеше със скръстени ръце.
— Добре, тогава утре рано тръгвам.
— Благодаря, хиляди пъти благодаря — радостно извика Наталия, като стискаше ръцете му.
След това отидоха с майка си да приготвят вечеря за гостенина.
В това време Бояновски използува случая да се повдигне от постелята и забеляза една блуза, сложена на най-близкия стол. Блузата беше от платнище и изработена твърде добре.
Наталия бе ушила тази блуза през нощта, когато стоеше до леглото му, беше забелязала, че дрехите му са съвсем изпокъсани. Той взе една ножичка, която намери пред огледалото, и подряза дългата си брада.
Макар че беше блед, правото му и гордо телосложение и сериозното му лице бяха запазили приятния си вид.
Когато Наталия влезе с вечерята, извика от изненада и цялата пламна.
Четвърт час по-късно Бояновски и двете жени седяха около масата, на която вреше самоварът.
Пръв Бояновски почна да разправя и винаги с нежност изговаряше имената на жена си и на майка си.
— Вярвате ли, че сред оня светски шум и разкош в Петербург тя ви е останала вярна и мисли за вас?
— Майко, как можа да помислиш подобно нещо и да задаваш такива въпроси! — добави Наталия. — Възможно ли е жената да не мисли за знаменития си мъж, толкова повече, че той нито е бил виновен, нито пък длъжен.
Майката сложи ръката си върху главата на дъщеря си.
— Нека Бог увеличи светлата ти вяра. Но когато се разочароваш в мъжа си, нека това стане късно, много късно. Но все пак прибави тя с разтреперан глас тъкмо ти знаеш как се лъжат любещите сърца. Помисли за брат си, за това как ме направи нещастна. — Очите й заблестяха.
— Нейната история е твърде скръбна пошепна Наталия на Бояновски. — Вижте как погрешно разсъждава майка ми. Тя мисли, че причината за нейното заточение е брат ми. Но това е нейно предположение, невъзможно е синовете да бъдат толкова лоши, че да пращат майките си на заточение.