Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
От своя страна, тя се стараеше да се държи настрани от него и макар от време на време да му се усмихваше свенливо, избягваше да среща погледа му. Част от нея се радваше, че представителният мъж се бе върнал, ала друга, много по-голяма част, се чувстваше повече от неудобно в негово присъствие. Наближаваше седемнадесет години — вече не беше малко момиченце и мисълта за красивия млад мъж я изпълваше с вълнуващи мисли.
Тази вечер той си тръгна рано, като на раздяла не пропусна да я поздрави отдалеч, докосвайки широката периферия на шапката си. В светлите му кафяви очи отново играеше весело пламъче и Кат беше едновременно облекчена и малко разочарована, задето втората им среща свърши така неочаквано. Бързо обаче се отърси от това чувство и като прогони всяка мисъл за него (което никак не й беше трудно), продължи работата си.
На следващата седмица той отново дойде в пивницата.
И сега красивият непознат се държеше повече от любезно и като истински джентълмен много внимаваше да не я притесни — не настоя дори да получи поздрав от нея. Този път обаче погледът му я следеше непрестанно и колчем се обърнеше, Кат виждаше в очите му да проблясва едва сдържана възбуда.
Намеренията му започваха да й стават ясни.
Тази нощ, докато се мъчеше да заспи, младата жена откри, че не й е толкова лесно да прогони непознатия от съзнанието си. Какво ли я очакваше за в бъдеще, запита се тя. Дали пък няма да напусне Гревис и Петибуа и да заживее друг живот, в своя собствена къща, със свои деца, може би? Тази представа неизбежно я върна назад към собственото й детство и забравени родители…
Кат рязко тръсна глава, като че ли искаше да прогони късчетата неясни спомени, появили се сякаш от нищото. Изведнъж мисълта, че може да заживее друг живот, й се стори ужасяваща — мястото й беше тук, в „Задругата“, с Гревис и Петибуа. Това беше нейният дом, това (макар тя все още да не го разбираше) бе нейната защита срещу спомените, прекалено ужасяващи, за да се изправи срещу тях сама.
Ала красивият непознат се върна още на другата вечер, после — на следващата и така вечер след вечер, докато гостите не започнаха да си шушукат, че сърцето му очевидно е пленено. Младата жена се опита да не обръща внимание на приказките и многозначителните погледи, но дори Петибуа неведнъж улавяше погледа й и, зачервена и широко усмихната, й кимаше по посока на непознатия.
— Ще се погрижиш ли за госта на ей оназ’ маса? — честичко я молеше тя, всеки път намирайки си различно извинение да не го стори сама.
Кат нямаше как да й откаже, ала винаги отиваше с каменно изражение на лицето и хладно питаше какво ще желае господинът, като никога не пропускаше да уточни, че има предвид за ядене и пиене. За своя чест, непознатият и тогава запазваше любезните си обноски и възпитано си поръчваше само чаша вино.
Това продължи няколко седмици, докато един ден Петибуа (която очевидно започваше да се дразни от срамежливото държание на осиновената си дъщеря) й нареди да обслужи масата на красивия благородник доста по-недвусмислено от друг път, след което (за притеснение на бездруго уплашената Кат) излезе от пивницата и се върна с Грейди.
— Чакахме достатъчно дълго, само туй ще ти река — чу я Кат да заявява на сина си, който се разсмя с глас и като я измери с поглед, приближи се до нея, улови я за ръка и я поведе към масата на непознатия.
Младата жена се опита да се съпротивлява, после обаче видя развеселените погледи на мнозина от гостите, които очевидно се досещаха какво става и макар да се бе освободила от хватката на доведения си брат, спря да се дърпа.
— Да вървим тогава! — мрачно промърмори тя, сякаш беше безпомощна пленница на зъл паурийски капитан, който се канеше да я хвърли през борда.
Благородникът се усмихна свойски на Грейди, който побърза да го поздрави с нисък поклон:
— Добра среща, любезни Билдебург.
— Добра среща и на теб, Чиличънк — отговори гостенинът, без да си направи труда да се изправи и да отвърне на поклона му.
— Вярвам, че познаваш моята… — поколеба се как да продължи Грейди и Кат, почервеняла до ушите, едва се сдържа да не го удари — … сестра — довърши той. — Доведена, разбира се.
— Разбира се — съгласи се Билдебург. — Прекалено прекрасна е, за да ти бъде истинска сестра.
Грейди присви устни, ала в действителност между него и Кат наистина нямаше никаква прилика. Дори в простите дрехи, с които беше облечена, младата жена беше изключително красива с дългата си руса коса, ясните, наситеносини очи и меката кожа с нежен, златист загар. Всичко у нея си пасваше съвършено — изящният нос, големите очи и деликатната уста, крехкото, но в никакъв случай прекалено слабо тяло. А и грациозната походка още повече засилваше женственото й излъчване.