Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Джуравиел продължи да го гледа така, сякаш не разбира какво означава всичко това.
— Сам го каза! — повиши тон младежът.
— Така беше — съгласи се елфът.
— Е, виж ме сега — изплю се Елбраян и като се надигна на колене, запрати тоягата си настрани — ненужно парче дърво, както му се струваше в този момент; после се изправи, без да може да скрие болезнената си гримаса.
— О, да, видях те — спокойно рече Джуравиел. — Видях те да се биеш по-добре, отколкото всички — в това число и Тунтун — някога биха предположили, че ще можеш.
— И да плюя трева като последния нескопосан хлапак! — мрачно го поправи Елбраян.
Веселият смях на Джуравиел хвана младия мъж напълно неподготвен.
— Два от три — отбеляза елфът и когато видя, че Елбраян не го разбира, поясни: — Хватката на Таларейш. Претъркулването между краката. От всеки три опита само два са успешни, а третият… третият е същинска катастрофа.
Елбраян се замисли. Две от три в полза на противника не беше кой знае колко благоприятно съотношение, но дори фактът, че бе принудил боец като Таларейш да прибегне към толкова отчаян ход (а всеки ход, който криеше опасност от пълен провал си беше отчаян) означаваше много.
— А пък от двата успешни опита, едва половината дават възможност за истински добър удар — продължи Джуравиел. — Освен това, веднъж видял това движение, ти никога вече не можеш да бъдеш изненадан с него.
— Таларейш трябва да е бил притиснат — тихо проговори младежът.
— Таларейш едва не загуби — съгласи се елфът. — Движението с подпирането на бедрото беше изпълнено съвършено, а темпото на стъпките — безпогрешно. Дори когато се видя принуден да изтича зад теб, той беше хванат натясно и именно затова ударите му бяха толкова слаби. Ако беше успял да се обърнеш докрай, от Таларейш нямаше да те дели много, а никой елф не би искал да прибягва до ръкопашен бой с противник с твоята сила и височина.
— И затова той предпочете да се хвърли между краката ми — заключи Елбраян.
— И без това беше позагубил равновесие — обясни Джуравиел. — Всъщност именно залитането му помогна да избегне връхлитащото ти копие. Ако не беше имал този късмет — засмя се елфът, — не ти, а Таларейш щеше да забие нос в земята!
Бегла усмивка заигра по устните на младия мъж. Само като си помислеше, че беше принудил един от изключително пъргавите елфи да загуби равновесие и едва не го бе победил!
— Когато за първи път започнахме тренировките, — продължи Джуравиел, — нямаше елф в Каер’алфар, който да не може да те надвие само за секунди, почти без усилие. Всяка вечер теглехме жребий кой да бъде следващият ти противник — никой, освен Тунтун, не искаше да си губи времето с неопитен хлапак като теб.
Елбраян неволно се подсмихна — изобщо не се учудваше, че на Тунтун, предвидима както винаги, така и не й бе омръзнало да го унижава.
— Всичко това отдавна е минало — рече Джуравиел. — Сега подбираме съперниците ти много внимателно, като всеки път те изправяме срещу различен боен стил, такъв, който според нас би представлявал най-голямо предизвикателство за теб. Дълъг път измина, откакто си тук.
— И още по-дълъг ми предстои оттук нататък.
Джуравиел не оспори думите му.
— Чу какво си говорихме с лейди Даселронд — рече той вместо това. — Тя не преувеличаваше, когато каза, че в теб се крият огромни заложби, млади приятелю. С твоята физическа сила и с умението да въртиш меча, както само елфите могат, много скоро ще се превърнеш в страховит противник дори за най-могъщия човек, елф, гоблин или даже великан. А си с нас едва от четири години. Все още имаш време.
Странно усещане обзе Елбраян при последното изречение на Джуравиел. Беше му искрено благодарен за окуражителните думи и загубата от Таларейш вече виждаше в съвсем различна светлина. Ала едновременно с това го изпълваше някакво странно напрежение, което не му даваше мира. Какво му предстоеше занапред? Някак си беше решил, че животът му с елфите е нещо постоянно и че така ще бъде до края, че ще прекара всичките си дни в Андур’Блау Иннинес. Мисълта, че може да напусне вълшебната долина и дори да се върне при своята раса, го плашеше.
Ала също така го привличаше.
Изведнъж светът като че ли стана много по-широк.
Глава 14
Джили
Кат беше изненадана и доста притеснена, когато кандидат-спасителят й се появи в „Задругата“ още на следващата седмица. Все пак трябваше да му признае, че не прояви никакво нахалство — не се опита да я заговори, не я следеше с похотлив поглед, нито пък направи каквито и да било забележки, които да я накарат да се почувства неудобно.