Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
— Не и този път! — прошепна си младият мъж, докато решително се отправяше към центъра на поляната.
Когато стигна на около метър-два от противника си, той се поклони (Таларейш му отвърна със същото), после вдигна наподобяващата копие тояга. Таларейш пък кръстоса двете подобни на мечове пръчки, които щеше да използва вместо оръжие.
— Бий се добре — изрече подобаващ поздрав елфът.
— Ти също — отвърна Елбраян, изпълнен с решимост и желание за победа.
Джуравиел беше похвалил напредъка му в битките и сега младият мъж възнамеряваше да докаже на всички колко много бе постигнал наистина.
Започна с хитра маневра — скочи напред с вдигнато оръжие, сякаш се канеше да събори дребния елф, само за да спре току пред него, замахвайки странично. Разбира се, трябваше да се предположи на коя страна ще отскочи пъргавият Таларейш, но макар да се досети, че ще бъде надясно, оръжието му беше отбито (неведнъж, а цели два пъти), още преди да се доближи кой знае колко до тялото на елфа.
Едва спрял нападението на младежа, Таларейш размаха дървените си мечове, описвайки сложни фигури във въздуха, после изведнъж се хвърли напред толкова мълниеносно, че на Елбраян, комуто бездруго беше трудно да следи движението на двете оръжия, не му оставаше друго, освен да се опита да предусети откъде ще дойде ударът. Без да губи и миг, той завъртя копието си надясно, после наляво, после пак надясно. Така и не видя дървените мечове, но със задоволство чу как, докато описваше дъгите си, тоягата му отби първо едното, а после и другото оръжие на противника.
— Много добре! — похвали го Таларейш, без да отслабва атаката си.
В зелените очи на Елбраян проблесна гордост, ала той продължи да се отбранява съсредоточено. Добре познаваше подобната на шах (само че с три реда фигури) игра пелел и отлично разбираше колко е важно да поемаш инициативата. Засега Таларейш беше играчът с белите фигури, ала много скоро нещата щяха да се променят и Елбраян щеше да се хвърли в нападение.
Като не спираше да описва кръгове с копието си, той постепенно се изместваше надясно. Таларейш го последва и направи крачка вляво. Младият мъж се напрегна.
Още една крачка надясно.
Изведнъж Елбраян улови тоягата си с две ръце, за да спре движението й и замахна косо наляво, после я пусна с лявата ръка и като опря десния си лакът в бедрото, върна я обратно, изтласквайки оръжието на елфа встрани, а самия него принуждавайки да отстъпи.
След това се хвърли към десния фланг на Таларейш, стисна копието си в основата и замахна.
Тоягата изсвистя, без да срещне нищо, освен въздух и Елбраян изумено установи, че елфът съвършено точно бе предугадил движението му и бе отскочил зад него. Ето защо никак не се учуди, когато усети двата дървени меча да се стоварват, макар и не много силно, върху бедрото и сгъвката на коляното му. Кракът му се огъна, но той успя да запази равновесие и рязко се обърна, описвайки широка дъга с копието си.
Таларейш приклекна, за да го избегне, после замахна към корема му и когато не можа да го достигне, се хвърли напред. Елбраян светкавично прекъсна движението на копието и го вдигна пред себе си, готов да се отбранява.
Отлична маневра, която със сигурност би подействала срещу някой гоблин или друг човек. Само че елфът беше прекалено опитен и още докато младежът вдигаше копието си, той приклекна и като се претърколи между краката му, мина зад него и побърза да се изправи, после, докато противникът му се обръщаше, го удари в раменете.
Елбраян не бе успял да се завърти докрай, когато двата дървени меча се забиха в бъбреците му. Заля го вълна от болка, краката му омекнаха и макар че продължи да се обръща, не можа да запази равновесие и падна на коляно. Очите му се замъглиха и той не видя как Таларейш отново минава зад гърба му.
Разбра го едва когато двете пръчки на елфа го блъснаха в гърба и го събориха в мократа трева.
Дълго остана така, със затворени очи и препускащи мисли. Беше започнал двубоя изпълнен с толкова надежда, че сега поражението му се струваше хилядократно по-тежко от обикновено.
— Справи се отлично — разнесе се нечий глас — гласът на Джуравиел — и като се претърколи по гръб, Елбраян най-сетне отвори очи.
С изненада установи, че Таларейш го няма. Нима Джуравиел наистина говореше на него, нима него хвалеше по някаква своя, непонятна причина?
— Често ли поздравяваш трупове? — подигравателно попита младежът, мъчейки се да скрие болката, която му причиняваше всяка дума.
Джуравиел се засмя.
— Чух те! — усетил силното раздразнение в гласа на младия мъж, елфът отново стана сериозен. — Докато говореше с Владетелката — поясни Елбраян. — Казахте, че съм напреднал в битките.