Сплавта на закона

„При тази скорост това ще довърши по-скоро мен, отколкото него. Освен ако не се Тласна от нещо под мен. Поквара. Падането ще е гадно“.

Имаше само един шанс и той бе да приключи двубоя колкото се може по-бързо.

Майлс протегна ръце да го улови. Уаксилий си пое дъх и пристъпи насреща му, което изненада Майлс. Въпреки това той го сграбчи за ръката, а с другата си ръка измъкна ножа от плътта си и замахна да го забие в Уаксилий. Завладян от отчаяние, Уаксилий увеличи рязко теглото си и удари Майлс с рамо в гърдите.

За нещастие Майлс бе предвидил този ход, така че го пусна, хвърли се по гръб и го изрита в краката.

Уаксилий се преметна във въздуха и полетя към чакъла между релсите. Някаква първична част от съзнанието му обаче сякаш знаеше сама какво трябва да направи. Без да пуска ножа, той се Тласна от релсите и в същия миг рязко намали теглото си. Вятърът го подхвана, той се преметна още веднъж и падна, без да се удари лошо.

Небето над него се въртеше.

Влакът се отдалечаваше с пуфтене по релсите.

„На моите години не бива да се правят подобни неща“ — помисли Уакс, докато се изправяше. Не че имаше някакви конкретни оплаквания от възрастта, но все пак беше прехвърлил четирийсетте. Според представите в Дивите земи това си бе началото на старостта.

Погледна след отдалечаващия се влак. Рамото го болеше. Помисли си, че Майлс бе прав за едно.

Никога не преставаш да си блюстител.

Стисна зъби, вдигна револвера, който бе изпуснал при падането, и почна да се Тласка от релсите подир влака.

Вятърът засвистя в ушите му.

Имаше някаква особена тръпка в това, което правеше. Полетът на Монетомет. Свобода, която никой друг аломант не би могъл да почувства. Изпита същата възбуда, както преди години, когато бе тръгнал да търси щастието си в Дивите земи. Щеше му се сега да носи мъглопелерината и да е обкръжен от мъгли. Казваха, че защитавали справедливата кауза.

Бързо настигна влака и скочи високо над него. Майлс все още тичаше напред по покривите на вагоните.

Уаксилий се Тласна от релсите, за да омекоти сблъсъка, като същевременно увеличи теглото си, и когато стъпи на покрива, таванът под него се огъна. Той се изправи, отвори барабана на револвера и извади един патрон.

Майлс се обърна.

Уаксилий хвърли патрона по него.

Майлс го улови и го изгледа изненадано.

— Сбогом — каза Уаксилий. И Тласна патрона с всички сили.

Майлс се ококори. И в следващия миг излетя от влака, понесен от Тласъка на патрона, увисна за момент във въздуха, после рухна на чакъления насип.

Уаксилий седна, после легна и вдигна поглед към небето. Пое дълбоко дъх и притисна с длан кървящата рана на гърдите си.