Сплавта на закона
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-262-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:
Далеч напред локомотивът изпускаше черни облаци, под него колелата потракваха върху релсите.
Маскираната глава на Майлс се показа между вагоните. Уаксилий стреля и плюс това Тласна куршума и аломантично и той се заби в лявото око на Майлс. Главата на маскирания отхвръкна назад, кръв опръска вагона зад нея. Той се олюля и Уаксилий стреля отново, като този път го улучи в челото.
Маскираният вдигна ръка и смъкна маската си. Слабо лице, черна коса и рошави вежди. Настина беше Майлс. Блюстител, човек, който би трябвало да осъзнава какво върши. Двуроден Смесител с невероятна сила. Окото му почерня, а раната на челото се затвори в миг. Златисти точки лъщяха на ръцете му, впити в плътта. Металоемите му — клинове, прекарани през мускулите като винтове. Стоманеното тласкане не можеше да въздейства на метал, скрит в плътта.
„Поквара и Гибел!“ Дори куршумът в окото не му бе направил нищо. Уаксилий се прицели в едно приближаващо се дърво, стреля, после се отблъсна от вагона и намали теглото си до минимум. Полетя назад с вятъра и когато се изравни с дървото, се Тласна от куршума, който се бе забил в него, и се вмъкна между двата вагона. Няколко куршума на Майлс рикошираха от ръба до него.
Как можеш да победиш човек, който е почти безсмъртен?
Влакът подхвана поредния завой. В далечината се виждаха овощни дръвчета и ферми. Уаксилий се улови за парапета и предпазливо надзърна над ръба на покрива.
Майлс тичаше право към него. Уаксилий изруга и вдигна револвера в мига, когато Майлс направи същото. Уаксилий стреля пръв и успя да уцели Майлс, който бе само на няколко крачки от него.
Този път се бе прицелил в ръката.
Куршумът разкъса плът и кост и Майлс изруга и изпусна оръжието. Револверът му отскочи от покрива и изчезна отстрани. Уаксилий се усмихна доволно. Майлс изръмжа, прескочи краткото разстояние, което ги делеше, и се стовари върху него.
Главата на Уаксилий се блъсна с трясък в металната стена и от силната болка му причерня.
Майлс го сграбчи с две ръце за жилетката, повдигна го и го блъсна отново в стената. Уаксилий рефлексивно стреля, този път от упор, но куршумът изхвърча от гърба на Майлс, без дори да го забави. Той пак вдигна Уаксилий и го халоса в лицето.
Уаксилий направи отчаян опит да се Тласне нагоре. Майлс бе готов за това и веднага щом Уаксилий започна да се издига, заклещи крак в перилата и го задържа. Уаксилий увеличи Тласъка, но Майлс се държеше здраво и в очите му се четеше непоклатима решимост.
— Можеш да разкъсаш сухожилията на крака ми, Уакс — извика Майлс през потракването на колелата и воя на вятъра, — но те ще се възстановят незабавно. Мисля, че тялото ти ще се предаде преди моето. Продължавай да Тласкаш. Да видим какво ще стане.
Уаксилий преустанови Тласъка и се отпусна на тясната площадка между, вагоните. Опита се да стисне шията на Майлс в удушаваща хватка, но противникът му бе по-млад, по-бърз и по-силен. Майлс приклекна — без да пуска жилетката на Уаксилий, — после го дръпна. Уаксилий се олюля, изгуби равновесие и полетя към Майлс, който заби юмрук в корема му.
Уаксилий изпъшка от болка. Майлс го сграбчи за рамото и отново го удари в корема.
Уаксилий удесетори теглото си.
Майлс се поколеба, изведнъж усетил, че противникът му е невероятно тежък. Беше свикнал да си има работа с Монетомети — това бяха най-често срещаните аломанти, особено сред престъпниците. Ферохимиците бяха много по-редки. Майлс знаеше какъв е Уаксилий, но едно е да знаеш, съвсем друго — да се изправиш срещу самото умение.
Все още задъхан от болка, Уаксилий опря рамо на гърдите на Майлс и използва смазващата си тежест, за да го притисне назад. Майлс изруга, пусна го, извъртя се и се закатери по стълбичката към покрива.
Уаксилий спря да черпи от металоема, Тласна, хвърли се напред и се приземи върху следващия вагон, изправи се над тясната цепнатина срещу Майлс. Вятърът развяваше дрехите и косите им. Влакът се люшна и Уаксилий приклекна, опря длан на покрива и увеличи теглото си, за да се стабилизира. Майлс остана прав, очевидно клатушкането не го безпокоеше.
Уаксилий чуваше виковете на пътниците, които напускаха вагона под тях, за да избягат по-далече от стрелбата. Щеше да е много по-спокоен, ако до него бе Уейн. С още един Двуроден шансовете щяха да са на негова страна.
Майлс посегна към другия си револвер. Уаксилий също стрелна ръка към своя — беше изпуснал първия, по-добрия от двата, докато се бореха. Все още виждаше замъглено, сърцето му туптеше, но успя да стреля в същия миг, в който стреля и Майлс.
Куршумът одраска Уакс по гърдите, разкъса сакото и остави кървава резка. Неговият попадна в коляното на Майлс и това му попречи следващият му изстрел да намери целта.