Сплавта на закона
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-262-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:
Ранет пъхна пушката си в една кошница до вратата — държеше я там, където обикновените хора държаха чадърите си — и ги поведе по тесния коридор. Махна с ръка и вратата в другия край на коридора изщрака и се отвори сама. Ранет беше аломантка. Разбира се. Това обясняваше защо така бързо позна алуминия. Докато минаваха през вратата, Мараси огледа самоотварящата се ключалка. Имаше лост, който при задействането дърпаше въже, минаващо през макара и завързано за още един лост от другата страна.
„По един от всяка страна — отбеляза тя. — За да може да отваря вратите отвътре и отвън, без да помръдва ръка“. Струваше й се безсмислено прахосничество. Но коя бе тя, за да критикува начините, по които друг аломант използва уменията си? Сигурно беше удобство, ако ръцете ти са заети.
Всекидневната приличаше повече на работилница — до всички стени имаше дълги маси, на пирони и куки бяха окачени всевъзможни инструменти. Мараси не познаваше повечето механизми на масите освен менгеметата и точилата. По пода като змии се виеха жици.
Запрекрачва внимателно през тях. Електричеството е опасно, когато минава по жици, нали? Беше чувала истории за обгорени хора, ударени от светкавица или поразени от електрически уреди. И въпреки това всички казваха, че електричеството можело да се използва за всичко — да замени конете, да задвижва мелниците, дори да захранва асансьорите. Обезпокоителна мисъл. Все пак по-добре да се пази от жиците.
Вратата зад тях се затръшна по нечута аломантична команда. Ранет бе Притеглила лоста, което означаваше, че е Дърпач, а не Монетомет като Уаксилий. Уейн вече оглеждаше нещата на една маса, напълно забравил предупреждението на домакинята.
Уаксилий огледа помещението и попита:
— Изпълни ли най-сетне мечтата си?
— Какво? — отвърна Ранет. — В този град? Той е дупка. Не се чувствам и наполовина в безопасност тук, сравнено с Дивите земи.
— И все пак не мога да повярвам, че ни изостави — изсумтя Уейн.
— Там нямаше електричество — отговори Ранет и се отпусна на един стол с колелца. Махна нехайно с ръка и от една ниша в стената излетя миниатюрен прибор. Насочи се право към нея и Ранет го улови във въздуха, след това го допря до револвера, който й бе дал Уаксилий. Доколкото Мараси знаеше, не беше необходимо да жестикулираш, когато Тласкаш или Дърпаш, но въпреки това аломантите го правеха.
Докато работеше, Ранет напълно забрави за гостите си. Придърпа още няколко прибора, без да вдига глава — караше ги да прелитат през стаята. Единият едва не удари Мараси по рамото.
Беше странно да наблюдава толкова непринудено прилагане на аломантия и не знаеше какво да мисли за това. От една страна, несъмнено бе изумително. От друга, някак непретенциозно и съвсем естествено. Какво ли беше да можеш да подчиняваш една толкова могъща сила за ежедневните си нужди? Лорд Хармс бе настоял Мараси да пази в тайна способностите си и тя разбираше защо. Не защото беше аломант, а защото бе негова незаконна дъщеря. Не биваше да изглежда по-надарена от Стерис.
„Горчиви мисли“ — каза си тя и се постара да ги прокуди. Горчивината не помага с нищо на никого.
— Чудесна изработка — одобри Ранет револвера, макар и неохотно. Беше си сложила очила с увеличителни лещи и разглеждаше дулото, като осветяваше вътрешността му с електрическа лампичка. — Доколкото разбирам, очаквате да ви кажа кой го е изработил?
Уаксилий — разглеждаше редицата полузавършени оръжия на една от масите — каза:
— Всъщност дойдохме, защото ни трябва безопасно място, на което да обмислим някои неща.
— Твоята къща не става ли?
— Икономът ми се опита да ме отрови, после да ме застреля и накрая взриви кабинета ми.
— Хъм. — Тя продължаваше да оглежда револвера. — Уакс, трябва да внимаваш кого наемаш на работа.
— Ще го имам предвид. — Той вдигна един револвер и се прицели с него. — Ще ми трябва нов стерион.
— Как ли пък не! Какво направи с предишните?
— Дадох ги на споменатия преди малко иконом — отвърна Уаксилий. — И той вероятно ги е пуснал в канала.
— Ами амбърсейъра? Нали ти направих един?
— Да, направи ми. Днес го изгубих, докато се бих с Майлс Дагаутър.
Това накара Ранет да спре. Тя бавно остави алуминиевия револвер на масата пред себе си и се завъртя със стола.
— Какво?!
— Тъкмо от него се крием — отвърна й Уаксилий с усмивка…
— И защо — натърти Ранет — Майлс Стоте живота се опитва да те убие?
— Намислил е да превземе града, или нещо от тоя род, миличка — каза Уейн. — И по някаква причина смята, че най-добрият начин е като обира хорицата и взривява къщи.