Сплавта на закона
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-262-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:
— Срязан е по средата — каза Мараси. — Някои от пътниците в обраните влакове съобщават, че чували металическо стържене. Свързват го с появата на призрачния влак и смятат, че може да е дело на духове. Но по-вероятно е да е било от рязането на метала.
— Не открих никакви следи от тежки машини в тревата. — Уакс се огледа замислено. — Което отхвърля още една теория.
— Зависи. — Мараси кимна към завоя. — Ако обирът е бил тук, машината би могла да остане в канала и пак да достигне релсите.
Уаксилий захвърли повредения теглич и избърса ръцете си от смазката.
— Да се връщаме. Трябва да помисля.
Уаксилий вървеше по коридора на пътническия вагон. Ръцете му бяха още мокри от опитите да измие смазката от тях в миниатюрната тоалетна. Под него равномерно потракваха колелата, зад прозореца се нижеха поля.
Къде ли се криеше Майлс? Градът предлагаше твърде много възможности, а и Майлс не беше обикновен престъпник, а бивш блюстител. Срещу такива Уаксилий нямаше голям опит.
„Най-вероятно ще се спотаи за известно време. Той е предпазлив. Умее да преценява ситуацията. Отделил е няколко месеца за подготовката на обира на алуминий“.
Майлс бе изгубил хора и ресурси. Сега щеше да се скрие. Но къде? Уаксилий се опря на стената на коридора. Вагонът беше първа класа. Чуваше приглушения говор на хората в купетата, смеха на деца. Беше минал през цели шест вагона, докато намери умивалник.
Ако Мараси беше права за предназначението на отвлечените жени, съдбата им не беше никак розова. Майлс би могъл да си позволи дълга отсрочка, докато следата му изстине. С всеки час ставаше все по-трудно да бъде открит.
„Не — помисли си Уаксилий. — Ще му трябва още един грабеж“. Бърз удар, може би без заложници, за да си набави алуминий. Уаксилий бе прегледал докладите за извършените обири и имаше представа за количеството алуминий, което Текиел се бе опитал да прекара контрабандно. Щеше да стигне за екипирането на не повече от трийсет души. Това означаваше, че Майлс се нуждае от още един грабеж, преди да се спотаи и да се заеме с изработката на оръжия и муниции.
Една последна възможност Уаксилий да го залови. Ако преценеше всичко правилно. Ако…
Пискливият звук бе слаб, но Уаксилий се бе научил да е нащрек за подобни неща. Дори когато е потънал в мисли. Светкавично отскочи настрана, което му спаси живота, тъй като куршумът пръсна прозореца в дъното на коридора.
Мъж в черно стоеше в коридора на другия вагон и гледаше през строшения прозорец. Носеше маска, виждаха се само очите му. Но всичко останало бе познато — силуетът, височината, дори начинът, по който стискаше оръжието.
„Глупак!“ — ядоса се Уаксилий. Реакцията му се бе оказала неправилна. Обикновен престъпник би се проснал на пода. Но не и Майлс. Като бивш блюстител той бе свикнал да преследва, а не да бъде преследван.
Да преследва теб. Особено ако му попречиш на плановете.
13.
Уаксилий нямаше време да извади оръжията си, така че рязко увеличи теглото си, разпали стомана и Тласна напред, към вратата между вагоните. Тя се огъна, откъсна се от пантите и спря трите куршума, които Майлс успя да изстреля междувременно.
Вагонът се люшна — влакът навлизаше в поредния завой. От купетата се подадоха глави, ококорени очи се оглеждаха какво става. Майлс отново се прицели в Уаксилий. Чу се детски плач.
„Не бива да рискувам живота на невинни — помисли Уаксилий. — Трябва да се махна оттук“.
Хвърли се назад в коридора. Куршумът рикошира до главата му и изби искри. Не успя да го засече аломантично. Беше от алуминий.
Уаксилий стигна до края на вагона и изскочи навън. Вятърът развя косата му. Майлс тичаше след него. В мига, когато изстреля шестия си куршум, Уаксилий се Тласна от буферите и излетя нагоре.
Извиси се над влака. Вятърът го отнесе назад и той стъпи с грохот на покрива на предпоследния вагон. Обърна се напред с револвер в ръка.
„Мога да го спра. Да сложа край на всичко. А мога и да се опитам да разбера за какво става въпрос“.
Маскирана фигура изникна на вагона пред него. Държеше тежък револвер — Майлс винаги бе предпочитал големия калибър вместо точността. Казваше, че е по-добре да пропуснеш няколко пъти, но когато уцелиш, да си сигурен, че противникът ти е труп.
Уаксилий изруга, попълни металоема си, като намали теглото си почти до нула, претърколи се настрани и се смъкна от покрива. Над него проехтяха изстрели. Той се улови за ръба на един прозорец и се притисна към стената на вагона. Намаленото тегло му позволяваше да се задържа без усилие, макар че вятърът заплашваше да го отнесе.