Сплавта на закона

— Но, милорд, раната ви…

— Ще се оправя — каза Уаксилий. В Дивите земи често се налагаше да се грижи сам за раните си седмици наред, докато открие лекар.

— Но…

Вратата се отвори и Мараси влетя в стаята. Синята й рокля все още бе изцапана от експлозията в имението — не бе имала време да я смени. Едно от копчетата на корсажа липсваше, вероятно се бе откъснало при падането.

Като видя кървавата марля, тя ахна, после се изчерви, забелязала, че е гол до кръста. За миг му стана приятно: въпреки че косата му вече се прошарваше, той знаеше, че все още има мускулестото тяло на млад мъж.

— О, Хармония! — възкликна тя. — Колко кръв! Ох, сигурно трябва да изляза… не мога да остана, нали? Или мога? Как си?

— Ще го преживее — рече Уейн, който надзърташе отзад. — Какво стана, Уакс? Да не се спъна по пътя към нужника?

— В Майлс се спънах. — Уаксилий свали марлята. Раната почти бе спряла да кърви. Той взе нова марля и я натисна пак.

— Той мъртъв ли е? — попита Мараси.

— Убих го няколко пъти — отвърна Уаксилий. — Със същия успех, с който са се опитвали и други.

— Трябваше да му смъкнеш металоемите — каза Уейн. — Това е единственият начин.

— Той има поне трийсет — отвърна Уаксилий. — Всичките в тялото. И имат достатъчно изцеляваща сила, за да го съживят от всякаква рана. — Пютриумен юмрук или обикновен Кръвотворец като Уейн можеше да бъде убит с изстрел в главата. Но Майлс можеше да се изцерява с такава бързина, че дори това не би го погубило. Говореше се, че поддържал процеса на изцеляване постоянно, макар и в съвсем минимален режим. Доколкото Уаксилий бе запознат със Смесването, беше опасно да се спира, след като веднъж си започнал.

— Кофти! — заключи Уейн.

Мараси пристъпваше от крак на крак на прага. После изтича до Уаксилий, коленичи до пейката и заяви:

— Я да видя раната!

Той се намръщи, но повдигна леко марлята и й позволи да я погледне.

— Разбирате ли от хирургия, милейди? — попита началник-влакът притеснено.

— Уча в университета — отсече тя.

„Всъщност да де“ — помисли си Уаксилий.

— И какво? — попита Уейн.

— Според университетските правила, въведени от Хармония, учебният процес включва множество дисциплини — отвърна Мараси.

— Студентите трябва да се обучават по малко на всичко — обясни Уаксилий. — Преди да изберат конкретна специалност.

— Това включва и общи познания по медицина и лечение, както и по хирургия — добави Мараси. — И пълен курс по анатомия.

Уейн се намръщи.

— Анатомия? Пълен курс? Искаш да кажеш… всички части на тялото?

Мараси се изчерви.

— Да.

— И…

— И на колегите ми много им харесваше да следят реакцията ми по време на занимания — продължи тя все така изчервена. — Уейн, бих предпочела да не говорим за това. Уакс, тази рана трябва да се зашие.

— Можеш ли да я зашиеш?

— Ами… никога не съм шила жив човек.

— Уф… — изпухтя Уейн. — Аз лично няколко месеца се обучавах с бастунчетата върху чучела, преди да започна да практикувам с хора. Почти същото е.

— Ще се оправя, Мараси — успокои я Уаксилий.