Сплавта на закона

— Аз пък искам да си пъхнеш главата в кофа с вода и бавно да преброиш до хиляда!

— Ранет, много хора ще загинат — продължи Уаксилий. — Невинни.

Ранет вдигна пушката и се прицели.

— Не се безпокой — каза Уейн на Мараси. — От такова разстояние дребните сачми не са смъртоносни. Все пак си затвори очите.

— Не ми помагаш, Уейн — укори го Уаксилий. Беше сигурен, че Ранет няма да стреля. Всъщност почти сигурен. Може би.

— О, искаш да ти помагам? — попита Уейн. — Добре. Носиш ли алуминиевия револвер?

— Отзад в колана ми е. Празен обаче.

— Ей, Ренет! — подвикна Уейн. — Имам страхотно оръжие за теб!

— Какво правиш?! — прошепна Уаксилий. — Няма да…

— О, стига глупости! — прекъсна го Уейн. — Ранет, този револвер е изцяло от алуминий!

Тя свали пушката.

— Наистина?

— Извади го — прошепна Уейн.

Уаксилий въздъхна, извади пистолета и го хвана с два пръста, с дулото надолу.

Ранет — беше Дърпач и можеше да разпознава повечето метали, като разпалва желязо — пристъпи напред.

— Трябваше да ми кажете, че ми носите подарък. Това може би ще е достатъчно, за да ви простя.

— Даваш ли си сметка — прошепна ядосано Уаксилий, — че този пистолет струва колкото цял склад с оръжия? Иска ми се да ти тегля куршума заради това.

— Загадъчни и неразбираеми са постъпките Уейнови — отвърна шепнешком Уейн. — Каквото дава, после си взима. Тъй е било и тъй ще бъде вовеки.

— Вовеки ще запомниш ти, ако те фрасна в муцуната! — Уаксилий обаче се усмихна мило, когато Ранет дойде при тях, и неохотно й подаде револвера.

Тя го огледа с вид на експерт и отбеляза:

— Лекичък е. Няма щампа на производителя. Откъде го взехте?

— От Изчезвачите — рече Уаксилий.

— От кои?

Уаксилий въздъхна почти отчаяно.

— Как може да не знаете кои са Изчезвачите? — намеси се Мараси. — Има ги във всички вестници от месеци. Всички говорят за тях.

— Говорят, защото са глупави — отвърна Ранет, докато проверяваше барабана на револвера. — И досадни — дори тези, които харесвам. Това с алуминиеви куршуми ли стреля?

— Да — каза Уаксилий. — Но аз нямам.

— Как действат? — продължи Ранет. — По-твърди са от оловото, но са много по-леки.

— Не съм стрелял с него — призна Уаксилий и погледна Уейн, който се хилеше. — Ние… ъ-ъ, пазехме го за теб.

Ранет изсумтя, после посочи Мараси с дулото на пушката.

— Коя е тая хубавелка?

— Приятелка — каза Уаксилий. — Ранет, едни хора ни търсят. Опасни хора. Може ли да влезем?

Тя напъха револвера в колана си.

— Хубаво. Но ако Уейн само пипне нещо — каквото и да е, — ще му гръмна немирните пръстчета.