Сплавта на закона

Уаксилий отстъпи крачка назад.

— Не ми казвай, че никога не си го чувствал — изръмжа Майлс. — Работиш неуморно ден след ден, за да оправиш този свят, Уакс. Опитваш се да премахнеш болката, насилието, грабежите. Но не се получава. Колкото повече хора избиваш, толкова по-зле става.

— Такъв е животът на блюстителя — рече Уаксилий. — Няма нищо странно, ако се откажеш. Но не и да преминеш на другата страна.

— Аз вече бях на другата страна — отвърна Майлс. — Откъде се взема престъпникът? Дали не е магазинерът от съседната уличка, който внезапно е започнал да граби и убива? Дали не са момчетата, израсли в близкото градче и прекарали ранните си години в бедната ферма на баща си? Не. Това са миньори, докарани от Града, за да ровят в земята за богатства, а после да си тръгнат — след като са взели каквото са намерили. Това са търсачите на съкровища. Богати градски глупаци, жадуващи за приключения.

— Не ме интересува кои са — отвърна Уаксилий, като продължаваше да отстъпва. Вече наближаваше следващия вагон. Скоро нямаше да има накъде да отстъпва. — Аз служех на закона.

— Аз също му служех — извика Майлс. — Но сега служа на нещо по-добро. На същината на закона, но примесена с истинско правосъдие. Нова сплав, Уакс. Най-доброто от двете, съчетани в едно. Правя нещо по-добро, отколкото да преследвам измета, който ми праща Градът. Не ми казвай, че не си го забелязал. Помниш ли Парс Мъртвеца, най-големия ти „улов“ за последните пет години? Гони го до дупка, не спеше по цели нощи, не намираше покой. Не забравяше кървавото петно, когато уби дъщерята на Стария Барлоу в центъра на Сушаво. Откъде се взе той?

Уаксилий не отговори. Парс беше убиец от Града, касапин, заловен да трепе просяци. Беше избягал в Дивите земи и там се бе отдал на воля на зловещата си мания.

— Те не го спряха — викна ядно Майлс. — Дори не ти пратиха помощ. Не ги е грижа за Дивите земи. На никой не му пука за Дивите земи — гледат на нас като на боклук.

— И затова реши да ги грабиш? Да отвличаш дъщерите им, да убиваш тези, които ти се изпречват на пътя?

Майлс пристъпи още крачка напред.

— Правя каквото трябва да се направи, Уакс. Не е ли това кодексът на блюстителя? Не съм престанал да бъда блюстител — когато пазиш закона, това е за цял живот. Влиза в кръвта ти. Правиш нещо, което никой друг не иска да прави. Заставаш на страната на потъпканите, въвеждаш ред, спираш престъпността. Просто реших да се захвана с по-могъщи престъпници.

Уаксилий поклати глава.

— Превърна се в чудовище, Майлс.

— Ти го казваш. — Майлс отметна косата си назад. — Но очите ти, Уакс… в тях чета истината. Ти ме разбираш. И ти се чувстваш по същия начин. Знаеш, че съм прав.

— Няма да се присъединя към теб.

— Не те и карам. — Гласът на Майлс омекна. — Винаги си бил добра хрътка, Уакс. Когато господарите ти те бият, скимтиш и се питаш как по-добре да им служиш. Не мисля, че с теб бихме могли да работим заедно. Не и когато става дума за това.

И се хвърли напред.

Уаксилий прехвърли цялата си тежест в металоема и скочи назад, остави се на вятъра да го подхване и да го отнесе на двайсетина стъпки. После мигом увеличи теглото си и стъпи на покрива на последния вагон. Приближаваха градските покрайнини, нивите постепенно се разреждаха.