Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— Хм! Не забелязвам нищо необичайно.
Другите също прегледаха кактуса, без нещо да им направи впечатление.
— Да — засмя се Жерар, — един прериен ловец все пак вижда малко повече от някой хасиендеро или вакуеро. Какво всъщност е това, сеньорес? — Той вдигна нещо от бодлите на кактуса.
— Косъм от опашката на кон — рече Арбелец.
— Какъв е на цвят?
— Черен, но все пак не изглежда да е от вран кон.
— Тук имате право — отбеляза Жерар. — Не е нито вран, нито от кафяв. Цветът му е особен, какъвто се среща само при бели коне с тъмни червеникави петна. Конят е удрял около себе си с опашка и ето как се е закачил този косъм на кактусовите бодли. Животното е бял кон с червеникави петна. То е отъпкало тук тревата, но за съжаление ясна следа не се вижда.
— Жалко наистина — изрази съжалението си и Арбелец. — Бели коне с червени петна има колкото щеш и следователно е възможна заблуда. Ако имахте от копитото такъв точен рисунък, както от ботуша на ездача, разпознаването щеше да е по-лесно.
Жерар се усмихна по свойствения си спокоен начин.
— Значи смятате, че няма да се сдобия с такъв рисунък? Погледнете, той е яздил нататък! Там е трябвало да прекоси потока и там навярно ще се намерят по-ясни отпечатъци.
Прав беше. Останалите го последваха до водата и когато стигнаха там, той им показа в меката почва на брега рязко очертани копита, които позволяваха да се преснемат на хартия.
— Така! — рече Жерар. — Събрах всичко и не бива да се мая с тръгването.
Ловецът се отправи обратно към стаята да си вземе оръжията. Резидиля дойде да се сбогува. Бързо му се удаде да я успокои, така че тя го съпроводи с цялото си доверие, когато препусна най-сетне с двамата вакуероси през портата. Той засне дирята там, където пресичаше баричката и продължи по нея с най-голяма бързина през целия ден, додето се спусна нощта и тя вече не се различаваше.
— Тук ще нощуваме — каза, посочвайки малък храсталак.
— Няма ли да е грешка? — попита единият вакуеро. — Съвсем наблизо е разположена естансията на сеньор Маркуезо. Човекът сигурно е отседнал там.
— Мислите ли? Хмм! Кой убиец ще ти отсяда, когато идва от арената на своето престъпление. В негова полза ще е да не го види никой. Впрочем ние го наближихме. Преди малко разбрах от следите, че престъпникът е отдалечен едва на час от нас. Конят му е изтощен. На заранта ще спипаме мерзавеца!
С това убеждение Жерар се изпъна в тревата да спи. На утрото, пътят бе продължен още с първия светлик. Конете си бяха починали и галопираха бодро по равнината.
Внезапно Жерар установи животното си.
— Тук е спирал — посочи той едно доста отъпкано място в тревата. — Да видим! — Скочи и прегледа почвата околовръст. — Ascuas! — викна по едно време. — Къде се намира естансията, за която споменахте вчера?
— Вдясно зад храсталаците, на десет минути оттук.
— Той се е отправил пеша натам, а се е върнал на кон. Вижте, тук е бил вързал своя за колче! Отишъл е да се снабди с кон, сетне се е върнал да си вземе ласото и е пуснал петнистия на свобода. Ето къде са следите на това животно. Те водят обратно. То е свободно. А ето дирята на другия кон — насочена е на юг, следователно в посоката, която онзи държеше първоначално. Яздете по тази следа в тръс! Аз трябва да отида до естансията. Те се подчиниха. След десетина минути Жерар видя постройката пред себе си. Скочи от коня и влезе в стаята. В един хамак лежеше възрастен мъж и пушеше цигара.
— Вие ли сте естансиерото сеньор Маркуезо? — Поздравявайки, попита Жерар.
— Да — гласеше отговорът.
— Да сте продавал вчера кон? — Човекът изскочи от хамака.
— Да съм продавал ли? Не. Но рижавият ми някъде се е заблудил. Тая заран го нямаше.
— Заблудил? Хм! Не би ли могло да е откраднат?
— Действително е възможно. Виждате ме сам, понеже всичките ми хора препуснаха да го търсят.
— Бърз кон ли беше рижавият?
— Най-добрият ми бегач.
— Проклятие! Преследвам от хасиендата дел Ерина насам един убиец. Той яздеше изтощен бял кон с червеникави петна и смятах днес в пред обедните часове да го стигна. Но щом ви е отмъкнал рижавия, трябва…
— Demonio! Значи все пак откраднат! — прекъсна го хасиендерото.
— Така е. Имаше ли рижавият някакъв отличителен белег?
— Един много гаден. Дясната половина на муцуната му беше бяла, а лявата черна.
— Благодаря! И последно да ви кажа, че отсреща при храсталаците ще намерите следата на петнистия. Ползвайте го наместо рижавия. Сбогом!
Жерар бързо излезе, скочи на седлото и препусна в галоп. Не се наложи да язди много далеч, когато забеляза двамата си спътници и скоро ги застигна. Сподели какво бе научил и обърна внимание, че сега трябва да разгърнат възможно най-голяма бързина. Вследствие трите коня полетяха напред, ала чертите на Жерар, приковал очи към дирята, оставаха мрачни. Личеше, че скоростта на уморените коне не задоволява очакванията му.