Смъртта на императора

— Тоя тип е по-умен, отколкото очаквах — изръмжа той.

— Май изобщо не е спал? — попита единият вакуеро.

— Не. Откраднал е коня и незабавно е продължил. Тази заран имаше преднина от четири часа. Ние го наближаваме, но не така, че да го настигнем до свечеряване.

Оказа се, че сметката му е правилна. Обяд мина, а сетне и следобедът. Привечер, когато започна да се здрачава, приближиха Сантяго.

— Да се надяваме, че безделникът няма да язди през града — рече един от вакуеросите, — защото ще изгубим по тоя начин следите му.

— Ами. Тогава толкова по-лесно ще съберем информация за него. Впрочем аз мисля, че само ще влезе в града, но няма да излезе. Подозирам, че е негов жител. Възможно е тук да намерим решението на загадката.

Преследването продължи. Приблизително на десет минути от Сантяго се натъкнаха на един мъж, който крачеше бавно нататък край тежка волска каруца. Жерар поздрави и се осведоми:

— Колко остава още до града?

— Имате да яздите не повече от четвърт час — увери запитаният.

— Градът познат ли ви е?

— Смея да твърдя, роден съм там и там живея.

Почти целия следобед Жерар бе гледал пред себе си следите от колата. Ето защо продължи:

— Идвате от север? Срещнахте ли много народ по пътя?

— Нито един.

— Но някакъв ездач ви е задминал? Може би сте го разпознал?

— Хм — отвърна човекът, като смигна лукаво. — Да, може би съм го познал.

— Вие подчертахте думите «може би». Каква е причината?

— Ее, защото сеньорът вероятно не би желал да съм го познал. Той описа завой, за да не мине близко до мен.