Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
— Тоя тип е по-умен, отколкото очаквах — изръмжа той.
— Май изобщо не е спал? — попита единият вакуеро.
— Не. Откраднал е коня и незабавно е продължил. Тази заран имаше преднина от четири часа. Ние го наближаваме, но не така, че да го настигнем до свечеряване.
Оказа се, че сметката му е правилна. Обяд мина, а сетне и следобедът. Привечер, когато започна да се здрачава, приближиха Сантяго.
— Да се надяваме, че безделникът няма да язди през града — рече един от вакуеросите, — защото ще изгубим по тоя начин следите му.
— Ами. Тогава толкова по-лесно ще съберем информация за него. Впрочем аз мисля, че само ще влезе в града, но няма да излезе. Подозирам, че е негов жител. Възможно е тук да намерим решението на загадката.
Преследването продължи. Приблизително на десет минути от Сантяго се натъкнаха на един мъж, който крачеше бавно нататък край тежка волска каруца. Жерар поздрави и се осведоми:
— Колко остава още до града?
— Имате да яздите не повече от четвърт час — увери запитаният.
— Градът познат ли ви е?
— Смея да твърдя, роден съм там и там живея.
Почти целия следобед Жерар бе гледал пред себе си следите от колата. Ето защо продължи:
— Идвате от север? Срещнахте ли много народ по пътя?
— Нито един.
— Но някакъв ездач ви е задминал? Може би сте го разпознал?
— Хм — отвърна човекът, като смигна лукаво. — Да, може би съм го познал.
— Вие подчертахте думите «може би». Каква е причината?
— Ее, защото сеньорът вероятно не би желал да съм го познал. Той описа завой, за да не мине близко до мен.
— Гледай ти! Що за кон яздеше?
— Някакъв рижав.
— Но въпреки всичко вие сте го познал?
— Да, по стойката му. Така, както седеше на седлото, седи само един-единствен.
— И кой е той?
Коларят намигна пак хитро.
— Вие май много държите да узнаете. Сеньор, аз съм беден човек, а всяка услуга си иска възнаграждението.
— Ето — засмя се Жерар, като бръкна в джоба и подхвърли на онзи една сребърна монета.
— Благодаря. Сега и вие ще узнаете името. Доктор Хиларио.
— Кой е тоя човек?
— Един лекар от Манастира дела Барбара край града.
— Лекар? Аха! — трепна Жерар. — Далеч от вас ли мина?
— Немного далеч. Теренът не го позволяваше.
— Да забелязахте нещо по рижавия, по което човек би могъл да го разпознае?
— Да. Животното беше фенерлия — границата минаваше през дясната половина на муцуната.
— Благодаря. Буенас ночес!
Жерар продължи със спътниците си ездата. Хиляди мисли нахлуваха в него. Накрая се обърна към придружителите:
— Това, което узнахме, е много важно. То потвърди моето мнение, че убиецът живее в града. Отсядаме в някоя вента и оставаме тук.
10. Спасяване от затвора
Хиларио се наслаждаваше на убеждението, че неговият престъпен замисъл е успял. Той не подозираше, че има зад себе си опасен преследвач и слезе, доволен от резултата на далечната езда, пред портите на Манастира, когато се спускаше вечерният мрак. А че бе отвлякъл чужд кон, това не му създаваше никаква грижа. Тъй като бе отсъствал няколко дни повече, отколкото бе определил, бе очакван от племенника с голямо нетърпение.
— Най-сетне! — провикна се онзи, като го видя да влиза в стаята. — Хайде разправяй, за Бога, къде се забави толкова!
— Хм, не можех да знам, че ще трябва да дебна три нощи край хасиендата, преди да постигна нещо.
— И как мина?
Хиларио разказа какво бе сторил. Племенникът бе навикнал на убийства, ала все пак потръпна.
— Брр! — изрази чувствата си. — Това е ужасно!
— Защо? — подметна равнодушно старият. — Всекиму е писано да умре! Тези хора бяха сполетени от най-красивата смърт, която може да съществува. Те са се опънали кротко и са заспали безболезнено.
— Сигурен ли си също, че вече не остава никой?
— От фамилията никой!
— А другите, които знаят тайната, пък държим долу.
— Неколцина все още не. Но и те ще ни паднат. В Мексико сити все ще ми се удаде възможност.
— Кога заминаваш?
— Веднага, само да похапна.
По лицето на племенника се изписа удивление.
— Веднага? Че не си ли уморен?
— Страшно. Но изгубих цели три дни. Трябва да тръгвам. Да яздя няма да мога. От преумора направо бих рухнал от коня.