Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Даг Свенсон гледаше втренчено Микаел със зяпнала уста.
– Сериозно ли говориш?
– Защо не? Изпробвал си всичко останало, а дори едно покрило се ченге би трябвало да успее да пресметне, че има доста големи шансове да спечели 100 000 крони, ако е един от двайсет избрани.
Даг Свенсон се разсмя с глас.
– Ти не си добре. Това законно ли е?
– Трудно ми е да си представя, че е незаконно да подариш мобилен телефон.
– Дяволите да те вземат, ти не си наред.
Даг Свенсон продължи да се смее. Микаел се поколеба за миг. Всъщност той се бе запътил към вкъщи и рядко ходеше по заведения, но компанията на Даг Свенсон му допадаше.
– Искаш ли да отидем да изпием по бира? – попита спонтанно.
Даг Свенсон погледна часовника.
– Защо не – отвърна той. – С удоволствие. Една бира набързо. Нека само да се обадя на Мия. Тя е навън с няколко момичета и трябва да ме прибере на път за вкъщи.
ОТИДОХА В „КВАРНЕН“ най-вече защото им бе удобно и наблизо. Даг Свенсон се подсмихваше, докато мислено съчиняваше писмото до „Бьорк, Национална служба „Полиция“, Отдел по сигурността“. Микаел погледна леко скептично развеселения си колега. Имаха късмет и получиха маса точно да входа. След това си поръчаха по една голяма високоалкохолна бира. Наведоха се един към друг и докато пиеха, разговаряха по проблема, който поглъщаше цялото свободно време на Даг Свенсон за момента.
Микаел не видя Лисбет Саландер, която стоеше на бара с Мириам Ву. Самата Лисбет пристъпи крачка назад, така че Мириам да я скрие от Микаел Блумквист. Наблюдаваше го през рамото на Мими.
За първи път влизаше в заведение, откакто се бе върнала, и, естествено, трябваше да се натъкне на него. Проклетият Кале Блумквист.
Не го беше виждала повече от година.
– Какво не е наред? – попита Мими.
– Нищо – отвърна Лисбет Саландер.
Продължиха да говорят. Или по-точно Мими продължи да разказва една история за някаква лесбийка, която срещнала при пътуването си до Лондон преди няколко години. Ставаше въпрос за посещение в галерия и за ужасно смешната ситуация, в която Мими изпаднала при опита си да свали въпросната дама. Лисбет кимаше от време на време, но както обикновено, изпусна същността на историята.
Установи, че Микаел Блумквист не се е променил особено. Изглеждаше невероятно добре – непринуден и спокоен, но със сериозно изражение на лицето. Микаел слушаше мъжа, който му правеше компания на масата, и кимаше през равни интервали от време. Явно разговорът бе сериозен.
Лисбет премести поглед върху приятеля на Микаел. Рус, късо подстриган мъж, няколко години по-млад от самия Блумквист, който говореше съсредоточено и явно обясняваше нещо. Не го беше виждала никога преди и нямаше ни най-малка представа кой е.
Изведнъж една компания се приближи към масата на Микаел и всички се здрависаха с него. Някаква жена го потупа по бузата и каза нещо, на което всички от компанията се разсмяха. На Микаел, изглежда, му стана неудобно, но също се разсмя.
Лисбет Саландер сбърчи вежди.
– Ти не ме слушаш – рече Мими.
– Разбира се, че те слушам.
– Не ставаш за ходене по кръчми. Предавам се. Какво ще кажеш да се приберем вкъщи и да се изчукаме?
– След малко – отвърна Лисбет.
Тя се приближи до Мими и сложи ръка на бедрото ѝ. Мими погледна надолу към партньорката си.
– Иска ми се да те целуна по устата.
– Не го прави.
– Да не би да те е страх, че хората ще те помислят за лесбийка?
– Точно в момента не искам да привличам вниманието върху себе си.
– Да се прибираме тогава.
– Не сега. Изчакай малко.
НЯМАШЕ НУЖДА да чакат дълго. Само двайсет минути след като пристигнаха, телефонът на приятеля на Микаел иззвъня. Допиха си бирите и се изправиха едновременно.
– Виж – рече Мими. – Това е Микаел Блумквист. Стана по-известен от рок звезда след аферата „Венерстрьом“.
– Така ли? – рече Лисбет.
– Не знаеш ли за това? Случи се горе-долу по същото време, когато замина за чужбина.
– Не съм чула нищо такова.
Лисбет изчака още пет минути, преди отново да се обърне към Мими.
– Искаше да ме целунеш по устата.
Мими я погледна удивено.
– Само се шегувах.
Лисбет се изправи на пръсти, приближи лицето на Мими до своето и я целуна продължително с език. Когато спряха, започнаха да ги аплодират.