Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Е, щом господин Смит ти е дал позволение, ще се опитам да те вместя в графика на срещите. Но ще разполагаш само с десет минути.
— Нали каза, че е свободен половин час?
— Не и за проблеми на секретарките! — студено я сряза Сюзи. — Искаш ли това време или не?
— Искам го.
— Тогава бъди тук в един.
Лита се появи пред бюрото на Сюзи в един без две минути. Костюмът й бе спретнат и лицето — без грим, но беше махнала фалшивите очила. Носеше тежки и грозни кафяви обувки. Забеляза как Сюзън кимна одобрително.
— Десет минути, Розалита.
— Разбрано — покорно се съгласи тя.
„Защо ли — помисли си Сюзи, докато отваряше вратата на кабинета за Лита — имам лошо предчувствие?“
Лита се обърна и учтиво, но твърдо затвори вратата под носа й.
Хари вдигна поглед от книжата си:
— Нали не става дума за Марк Смит?
— Донякъде — да — призна Лита.
— Изненадан съм, че идваш едва сега. Последните две момичета изкараха само по една седмица. Не пожелаха да останат дори и след като им предложих увеличение на заплатата. — Хари въздъхна. — Марк се закле, че ще държи ръцете си настрана. Съжалявам, ако отново се е вързал към старите си навици…
Лита се прокашля:
— Не идвам за това.
— Искаш нещо повече от извинение, така ли? Какво искаш, пари? Сега получаваш основната заплата на машинописка. Мисля, че мога да измъкна още малко пари за теб, но няма да е много…
Тя вдигна ръка.
— Хари — каза, че мога да те наричам така, — трябва да те прекъсна. Имам само десет минути и изобщо не се притеснявам, че Марк ще ме опипва. — Извади очилата с дебелите стъкла от джоба на сакото си и си ги сложи. — Виждаш ли? Нямам проблеми, откакто се сдобих с това.
Той примигна, после избухна в смях:
— Това се казва инициативност.
— Харесваш ли инициативността?
— Разбира се.
— Добре. — Лита извади макетите си. — Тогава ще харесаш макета, който съм подготвила за кампанията на „Луси“. Ако покажете на клиента глупавите проекти, с които разполагате сега, те ще зарежат „Дохъни“. Марк Смит и Бъд Робъртс никога не са направили нещо добро за модата или красотата, защото не разбират жените… а аз знам кое е актуално на модния подиум…
Хари свали очилата си в стил Джон Ленън, потърка ги и протегна ръка.
— Добре — каза с равен глас, — покажи ми какво носиш.
Лита внимателно нареди книжните макети върху бюрото. Изглеждаха грубо направени, но бяха уловили духа на онова, към което се стремеше. Имаше едно тъмнокожо момиче с афроамериканска прическа, застанало пред кулата Сиърс; червенокоса красавица в миниполичка и вталено сако, крачеща из Манхатън, и засмяна блондинка, която ловеше риба на езеро в Нова Англия. Текстът отдолу с флуоресциращ маркер гласеше: „Луси“ — когато сама определяш правилата.
Вайс разглеждаше колажите, без да мигне.
— Разбираш ли — нетърпеливо се обади Лита, — „Китън“ рекламират само в Североизточните щати. Това ще накара момичетата да го почувстват лично. А всяка жена, която си купува парфюм от малко известна марка, вместо от големите имена, вероятно търси нещо различно…
Той я прекъсна:
— Сега е мой ред да те спра.
— Но ако ми позволиш да ти обясня идеите си…
Хари я изгледа, сякаш е пълна глупачка:
— Няма нужда да ми обясняваш идеите си. Работата ти говори достатъчно ясно.
— Но…
— Блестяща е! — каза Хари Вайс, без да я изслуша. — Много ми харесва. Обръщаш се към градските момичета, които работят, и към момичетата от предградията, които искат да са в крак с модата. Определяш го като бунтарски шик. И все пак момичетата са красиви. Мисля, че това въздейства на много нива едновременно.
Лита усети как разтуптяното й сърце полека се успокоява.
— Ще те направя текстописец — заяви той. — Тези образи не са достатъчно добре сглобени, за да станеш художествен директор, но ще назнача такъв, с когото да работите заедно. Ще започнете с поръчката за „Луси“. Нека видим как ще потръгнат нещата, после може да ти разреша да се пробваш и за други проекти. — Натисна едно копче на бюрото си. — Сюзи, повишавам Розалита Моралес в текстописец. Погрижи се да й намериш свободен офис.
— Да, господин Вайс — отвърна притеснено Сюзи. — Какво да кажа на Марк?
— Кажи на двамата с Бъд да дойдат при мен.
Лита се замисли дали да не използва възможността да се оплаче от потупването по дупето и мръснишките закачки, но си премълча. Едно по едно. Така се печелеше най-много.
— Благодаря ти за този шанс, Хари — каза тя и стана от мястото си.
— Шанс? — изрече той. — Ако заради теб изгубя този клиент, начаса си уволнена. В момента просто ти позволявам да спечелиш много пари за мен. Ясно ли е? Това ти е работата. Да изкарваш пари за мен.