Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Пази се - прошепнах.
- Да, госпожице Стийл - малко засрамено отвърна Тейлър.
Крисчън ми се начумери и го погледна въпросително, а Тейлър се усмихна и поправи вратовръзката си.
- Съобщи ми къде си ми резервирал стая - нареди му Крисчън.
Тейлър бръкна в джоба на сакото си, извади портфейла си и
му протегна една кредитна карта.
- Може би ще се наложи да я използвате, когато стигнете там.
- Добре че се сети - отсече Крисчън.
Появи се Райън и докладва:
- Сойър и Ренълдс не откриха нищо.
- Придружи господин Грей и госпожица Стийл до гаража -нареди му Тейлър.
Гаражът пустееше. Е, все пак наближаваше три през нощта. Крисчън ме настани на дясната седалка на аудито и прибра моя куфар и своята чанта в багажника. Паркираното ми в непосредствена близост ауди изглеждаше ужасно - гумите бяха нарязани, цялата кола беше залята с бяла боя. Побиха ме тръпки и изпитах благодарност към Крисчън, че ме отвежда оттук.
- В понеделник ще докарат нова - малко сърдито ме осведоми той, когато седна до мен.
- Откъде е разбрала, че колата е моя?
Крисчън ме погледна и въздъхна.
- Тя имаше ауди АЗ. Купувам такива на всичките си подчинени - това е една от най-безопасните коли от този клас.
- Значи не е подарък за завършването ми?
- Анастейжа, въпреки надеждите ми ти никога не си ми била подчинена, тъй че формално това наистина е подарък за завършването ти. - Той излезе на заден и потегли към изхода.
„Въпреки надеждите му? О, не...“ Подсъзнанието ми тъжно поклати глава. Постоянно се връщахме към този въпрос.
- Още ли храниш такива надежди? - прошепнах.
Телефонът в колата иззвъня.
- Грей - лаконично каза Крисчън.
- „Феърмонт Олимпик“. На мое име.
- Благодаря, Тейлър. А, Тейлър - и се пази.
Отговорът на Тейлър се позабави.
- Да, господин Грей.
Крисчън затвори.
Сиатълските улици бяха пусти и Крисчън караше бясно по Пето авеню към междущатска магистрала 5. Щом поехме на север по нея, той настъпи газта още повече. Гърбът ми се залепи за облегалката.
Погледнах го крадешком. Беше се умълчал, потънал в размисъл. Не бях получила отговор на въпроса си. Той често поглеждаше огледалото - проверяваше дали не ни следят. Сигурно затова се движехме по магистралата. Мислех, че „Феърмонт“ е в Сиатъл.
Обърнах се към прозореца и се опитах да проясня изтощения си превъзбуден ум. Ако искаше да ми направи нещо, тя бе имала достатъчно възможности в спалнята.
- Не. Вече не храня такива надежди. Смятах, че е очевидно -прекъсна унеса ми тихият глас на Крисчън.
Примигнах и се увих по-хубаво в дънковото му яке. Не знаех дали ми е студено заради температурата навън, или защото бях вледенена вътрешно.
- Боя се, че... разбираш ли... че не ти стигам.
- Разбира се, че ми стигаш! За бога, Анастейжа, още какво да направя, за да ти го докажа?
„Да ми разкажеш за себе си. Да ми кажеш, че ме обичаш“.
- Защо си помисли, че ще те напусна, когато те излъгах, че доктор Флин ми е разказал абсолютно всичко за теб?
Той въздъхна тежко, затвори очи за миг и дълго не ми отговори.
- Нямаш никаква представа колко дълбоко е изкривено съзнанието ми, Анастейжа. И не искам да го споделям с теб.
- И наистина ли смяташ, че ще те напусна, ако знам всичко?
- попитах високо и смаяно. Не разбираше ли, че го обичам? -Толкова ли е ужасно мнението ти за мен?
- Убеден съм, че ще ме напуснеш - тъжно отвърна Крисчън.
- Крисчън... това едва ли ще се случи. Не си представям да съм без теб. - „Никога...“
- Вече веднъж ме напусна. Не искам да го преживявам отново.
- Елена каза, че миналата събота сте се виждали.
- Не сме. - Той се намръщи.
- Не отиде ли при нея, когато си тръгнах?
- Не - ядосано изсумтя Крисчън. - Току-що ти казах, че не сме се срещали - и не обичам да се съмняват в думите ми. Миналия уикенд не съм ходил никъде. Седях и сглобявах безмоторния самолет, който ми подари ти. Отне ми цяла вечност - прибави тихо.
Сърцето ми отново се сви. Госпожа Робинсън беше казала, че са се виждали.
Тя лъжеше. Защо?
- Противно на онова, което си мисли Елена, аз не тичам при нея при най-малкия проблем, Анастейжа. Не тичам при никого. Може да си забелязала, че не съм от приказливите. - Крисчън здраво стисна волана.
- Карик ми каза, че не си говорил цели две години.
- Така ли?
- Опитах се да измъкна малко информация от него. - Засрамено вперих очи в пръстите си.
- И още какво ти каза татко?
- Ами, че майка ти била дежурната лекарка, която те прегледала, когато те завели в болницата. След като те намерили в онзи апартамент.
Изражението му остана безизразно... предпазливо.