Пан Володиовски

— Той винаги е бил скрит!

— Ти, ваша милост пани, си му сестра, но като че ли не го познаваш. Сърцето у него е като очите на охлюв, съвсем отвън. Не съм срещал по-откровен човек. Но признавам, че сега е постъпил другояче. А ти, ваша милост пани, уверена ли си, че той не е говорил нищо и с Кшиша?

— Всемогъщи Боже! Кшиша е господар на своята воля, защото мъжът ми като неин настойник й е казал така: „Стига човекът да е достоен и да е от благородна кръв, можеш да не обръщаш внимание на имотното му състояние.“ Ако Михал беше говорил с нея преди заминаването си, тя щеше да му отговори с „Да!“ или „Не!“ — и той би знаел какво да чака.

— Вярно, че това го удари изневиделица. Твоите, ваша милост пани, основания като жена са съвсем правилни.

— Какво от това, че са правилни! Тук трябва да помогнем!

— Нека вземе Баша!

— Ами като се вижда, че иска другата… Ех! Да бях се поне досетила!

— Жалко, че не си се досетила, ваша милост.

— Как може да се досетя, когато и такъв Соломон като ваша милост не се е досетил?

— А откъде знаеш, ваша милост пани?

— Нали сватосваше Кетлинг.

— Аз? Бог ми е свидетел, че никого не съм сватосвал. Казвах, че той я обича — и това беше истина; казвах, че Кетлинг е достоен кавалер — това също беше и е истина; но сватлъка оставям на жените. Драга пани! Върху главата ми сега тежи половин Жечпосполита! Нима имам време да мисля за нещо друго освен de publicis? Често пъти нямам време да сложа залък в уста…

— Съветвай сега, ваша милост, в името на Бога! Нали чувам наоколо, че няма по-умна глава от тая на ваша милост.

— Непрестанно приказват за моята глава. Биха могли да ме оставят на мира. Колкото се отнася до съвет, има два изхода: или Михал да вземе Баша, или Кшиша да промени намерението си. Намерението не е обещание!

Дойде пан Маковецки и жена му веднага му разказа всичко. Шляхтичът се силно разтревожи, защото обичаше и ценеше необикновено много пан Михал, но засега не можеше да измисли нищо.

— Ако Кшиша упорства — каза той, като търкаше челото си, — как ще я разубедим от това й решение?…

— Кшиша ще упорства! — отговори пани столникова. — Кшиша винаги е била такава!

На това столникът отвърна:

— Какво е мислил Михал, та не се е осигурил преди заминаването? Ами че могло е да се случи нещо още по-лошо; през това време някой друг е могъл да спечели сърцето на момичето…

— Тогава тя нямаше да отива в манастир — отговори пани столникова. — Нали е свободна.

— Вярно! — каза столникът.

Но в главата на Заглоба вече взе да се прояснява. Ако тайната на Кшиша и Володиовски му беше известна, всичко щеше да му бъде ясно веднага, но понеже не я знаеше, наистина беше мъчно да разбере каквото и да било.

Все пак проницателният ум на пан Заглоба започна да пробива мъглата и да отгатва истинските причини и намерения на Кшиша, както и отчаянието на Володиовски.

След малко той беше вече уверен, че за случилото се има намеса Кетлинг. На тия негови предположения липсваше само сигурност, затова той реши да отиде при Михал и да го разпита в интимен разговор.