Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Но той нямаше намерение да обяснява. Поне засега. Системата ме информира, че смъртдок е напуснал чат рума. Чаках още малко в случай, че се върне, и се запитах какво означава дванайсет. Натиснах бутона на таблата на леглото и повиках сестрата, която започваше да ме кара да се чувствам виновна, защото не знаех дали чака пред стаята ми и облича и съблича синьото защитно облекло всеки път, когато влиза и излиза. Сигурно всичко това й беше неприятно, включително настроението ми.
— Има ли някъде тук Библия? — попитах я.
Тя се поколеба, сякаш не беше чувала за съществуването на такова нещо.
— Не знам.
— Бихте ли проверили?
— Добре ли сте?
— Чувствам се отлично.
— Тук има библиотека. Може би има Библия. Съжалявам. Не съм религиозна.
Сестрата излезе и след около половин час се върна. Носеше подвързана в черна кожа Библия. Каза, че я била взела от нечий кабинет. Отворих я, започнах да прелиствам страниците и осъзнах, че от месеци не съм ходила на литургия.
— Сега сигурна ли сте, че се чувствате добре? — попита сестрата.
— Не сте ми казали името си.
— Сали.
— Много сте услужлива и ви благодаря. Знам, че никак не е приятно да сте на работа в Деня на благодарността.
Думите ми явно й доставиха удоволствие и й вдъхнаха достатъчно увереност, за да каже:
— Не искам да си пъхам носа в чуждите работи, но не мога да не чуя какво говорят хората. Онзи остров във Вирджиния, където е починала жената… Там само с лов на раци ли се занимават?
— Да.
— Някой притеснява ли се за това?
Разбрах за какво намеква. И аз се притеснявах. Имах лична причина да се тревожа за Уесли и за себе си.
— Те ги продават в цялата страна, нали? — продължи Сали.
Кимнах.
— Ами ако болестта на жената се предава по водата или храната? — Очите й блеснаха. — Не видях тялото й, но чух какво представлява. Много страшно.
— Знам. Надявам се, че скоро ще получим отговор на този въпрос.
— Между другото, обядът е пуйка. Не очаквайте кой знае какво.
Сали отвори вратата, махна ми и излезе. Разгърнах Библията и намерих откъса, който бе цитирал смъртдок. Беше от Светото Евангелие от Матея, глава 10, първия стих: „И като повика дванайсетте Си ученици, даде им власт над нечистите духове, да ги изгонват, и да изцеряват всяка болест и всяка немощ“.
В следващия стих учениците бяха изброени по име и после Исус им заповядваше да отидат при изгубените овце и да им проповядват, че небесното царство е наближило. Той учеше учениците си да изцеляват болните, да очистват прокажените, да възкресяват мъртвите и да гонят бесовете. Нямах представа дали числото дванайсет се отнася до броя на учениците, или смъртдок играе някаква игра.
Станах и започнах да крача из стаята. Светлината навън избледня. Свечеряваше се. Наблюдавах как хората слизат и се качват в колите си. Дъхът им излизаше на облачета. Паркингът беше почти празен заради празника. Две жени бъбреха, енергично жестикулираха и свиваха рамене, сякаш се опитваха да решат големите житейски проблеми. Качиха се в една хонда и потеглиха.
Опитах се да заспя рано, за да избягам от действителността. Но отново се въртях неспокойно и през час оправях завивките и възглавниците. Пред очите ми преминаваха образи, досущ стари филми — без монтаж и нелогично подредени. Видях две жени, разговарящи до пощенска кутия. Едната имаше брадавица, която плъзна като обрив по цялото й лице. Сетне палми се огъваха от силни ветрове, сякаш бушуваше ураган. Короните им се откъснаха и отлетяха. Едно от стеблата се оголи и придоби очертанията на отрязани ръце и крака.
Събудих се обляна в пот и зачаках мускулите ми да престанат да потрепват конвулсивно. В организма ми сякаш протичаше електрически ток и всеки момент щях да получа сърдечен удар. Започнах да дишам бавно и дълбоко и се опитах да не мисля за нищо. Не помръдвах. Когато виденията отминаха, позвъних на сестрата.
Тя видя лицето ми и реши да не спори за телефона. Донесе го веднага и след като излезе, аз се обадих на Марино.
— Още ли си в Пандиза? — попита той.
— Мисля, че той е убил опитното си морско свинче.
— Чакай малко. Я го кажи пак.
— Жената, която смъртдок е застрелял и разчленил, може да е била негово опитно морско свинче. Познавал я е и е имал лесен достъп до нея.
— Трябва да призная, че нямам представа за какво говориш, по дяволите!