Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
По тона му разбрах, че се безпокои за психичното ми състояние.
— Има логика в предположението, че не е искал да я гледа. В различния почерк на убийството също има логика.
— Сега вече напълно ме обърка.
— Ако искаш да убиваш хора с вирус, първо трябва да измислиш начин да ги заразиш — обясних аз. — Може да е чрез храна, питие или прах. Вирусът на едрата шарка се пренася по въздуха, чрез капки или заразени течности. Заразата може да се разпространява от човека или от дрехите му.
— Но преди всичко, откъде е намерил вируса? Това не е нещо, което можеш да поръчаш по пощата.
— Не знам. В света има само две места, където съхраняват вируси на едра шарка. В Центъра за контрол и превенция на заболяванията и в една лаборатория в Москва.
— Тогава може би става дума за руски заговор, така ли? — иронично подхвърли той.
— Ще ти опиша един вероятен сценарий. Убиецът мрази някого, дори страда от самозаблудата, че има религиозно призвание да съживи най-опасните болести, познати на тази планета. Той трябва да намери начин да заразява отделни хора и да бъде сигурен, че методът му ще е ефикасен.
— И затова му трябва опитно морско свинче.
— Да. Да предположим, че познава съседка, роднина или възрастна жена, която не е добре. Може би дори се грижи за нея. Какъв по-добър начин да изпробва вируса? И ако тя се зарази, той я убива и прави така, сякаш причината за смъртта е друга. В края на краищата, той не може да допусне тя да умре от едра шарка. Не и ако между него и нея има контакт. Така може да разберем кой е. Затова я застрелва в главата и я разчленява, за да мислим, че това е поредното серийно убийство от този тип.
— И каква е връзката с жената от остров Танжер?
— Тя е била заразена по някакъв начин.
— Но как? Дали й е доставил нещо? Получила ли е нещо по пощата? По въздуха ли се е разнесло? Или е била инжектирана, докато е спяла?
— Не знам.
— Мислиш ли, че смъртдок живее на остров Танжер?
— Не. Смятам, че го е избрал, защото островът е идеалното място за избухване на епидемия. Малък и изолиран. Както и лесен за налагане на карантина, което означава, че убиецът не възнамерява да унищожи цялото общество с един удар. Прави го постепенно.
— Да. Както е постъпил с възрастната жена, ако теорията ти е правилна.
— Той иска нещо. Случаят на остров Танжер е за привличане на вниманието.
— Не се обиждай, но се надявам, че грешиш.
— Утре ще отида в Атланта. Би ли се обадил на Вандър, за да разбереш дали му е провървяло с отпечатъка от палец?
— Не е. Изглежда, жертвата няма отпечатъци в полицията. Ако се появи нещо, ще се обадя по пейджъра ти.
— По дяволите — измърморих аз, защото сестрата бе взела и пейджъра ми.
Остатъкът от деня мина безкрайно бавно и едва след вечеря Фуджицубо дойде да ми каже довиждане. Пускаше ме да си вървя, което означаваше, че нито съм заразена, нито съм заразна, но въпреки това си бе сложил синьото защитно облекло.
— Би трябвало да те задържа по-дълго — каза той, изпълвайки сърцето ми със страх. — Инкубационният период е дванайсет-тринайсет дни, но може да продължи и двайсет и един. Искам да кажа, че все още може да се разболееш.
— Разбирам — казах и протегнах ръка към чашата с вода.
— Реваксинацията може да помогне, но може и да не помогне, в зависимост от това в кой стадий на заболяването си била, когато ти я направих.
— Нямаше да бързам толкова много, ако ти беше поел случая, вместо да ме пращаш в Центъра за контрол и превенция на заболяванията.
— Не мога, Кей. Знаеш, че не мога да правя каквото искам. Не мога да издърпам случай от ръцете им, така както и ти не можеш да разследваш нещо, което не е в твоите пълномощия. Разговарях с тях. Те много се притесняват от евентуална епидемия и ще започнат изследвания в момента, в който пристигнеш с пробите.
— Опасявам се, че може би става дума за тероризъм.
— Щом няма доказателства — и се надявам, че няма да има, тук не можем да направим нищо повече за теб. — Съжалението му беше искрено. — Отиди в Атланта и виж какво ще кажат. Но моментът не може да бъде по-неподходящ, защото почти всички са в отпуск.
— Или по-добре подбран. Ако си зъл човек, който планира да извърши серийни убийства с вирус, какъв по-подходящ момент би избрал, отколкото когато главните федерални агенции по здравеопазването са в отпуск?
Фуджицубо не каза нищо.
— Джон — продължих аз, — ти ми помогна при аутопсията. Виждал ли си такова заболяване?