Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Ами като се домъкна този глупак — въздъхна с досада Лома, — само ни развали вечерта.
На другата сутрин се обадих на Моисеев. В гласа му звучеше страдание, той смътно си спомняше предишната вечер и се чудеше на разбитата си физиономия.
— Лома е бесен — казах му аз — и ще ме побърка от ревност. Запази за себе си пиянските си мисли. — И тежко добавих: — Трябва да сме по-предпазливи.
Съдбата започна да ни сблъсква с Льоша уж случайно, но често. Срещахме се ту тук, ту там. За това се грижеше Таня, а когато тя се заемеше с нещо, го правеше по най-добрия начин. Аз му се усмихвах многозначително, а тя му шепнеше и в двете уши. Общо взето не се получаваше зле. На няколко пъти той ми се обади по телефона, като започваше с думите: „Как е Гена?“, а завършваше с напевното „Ладенце“. Често се навърташе покрай басейна и според Таня панталоните му ставаха тесни. Той невинаги можеше да изрази чувствата си с думи, но ме гледаше похотливо и разпалено и аз не го възпирах, а дори тъкмо обратното — демонстрирах му достойнствата си охотно, но мълчаливо… А Таня не оставяше на мира Лома:
— Защо Льоша непрекъснато обикаля наоколо, накъдето и да погледнеш — все той? Заради наркотиците ли те обсажда? Лепнал се е за Лада… Да не би да е решил, че като не го пускат през вратата, ще влезе през прозореца? Щом той не е успял да те склони, да те убеди тя? Накъдето и да се обърнеш, все Моисеев насреща, като че ли си няма друга работа. Лада се бои да ти каже, за да не развали мъжкото ви приятелство, но на мен ми се оплаква, че Льоша направо се е заселил до басейна, може и палатка да си е опънал там, защото ден не минава, без да го срещне. Това хубаво ли е? Но аз не съм Лада, не се страхувам от теб и винаги ти казвам истината в очите. Приятелите не постъпват така. Той може и да не си мисли нищо лошо, но в какво положение я поставя? Ами ако някой забележи това? Ще тръгнат разни клюки, а ти си строг човек, няма да започнеш да изясняваш нещата и тогава кой ще бъде виновен? Та затова Лада плаче и се бои да ти каже, а пък аз ти казвам, защото тя ми е близък човек и не мога да гледам през пръсти на нейните мъки…
Дългите речи на Таня въздействаха в две посоки и сега, когато двамата приятели се срещаха, изпитваха неудобство един към друг, което на пръв поглед не се забелязваше, но те го долавяха. А Таня старателно наливаше масло в огъня…
Вече близо месец Вова усърдно се навърташе покрай Моисеев, пиянстваше с него и му влачеше мадами. Той нямаше равен в готовността си да прави услуги и много скоро се превърна в нещо като доверено лице на Льоша. Тъй че ние имахме много добра представа за посоката на мислите му. Впрочем въпросните мисли бяха глупави и не блестяха с оригиналност. Скоро на масата пред Лома се появи една касета. Таня пламтеше от праведен гняв.
— Чуй какви ги дрънка твоето приятелче. Направо да си запушиш ушите, мамка му… — Аз донесох касетофона, а Таня рече: — Ти, душко, излез оттук. Изобщо не бива да слушаш тези гадории.
— Защо да не бива, ще ги чуя — заявих твърдо и седнах на дивана.
Вова здравата се бе постарал. Моисеев дрънкаше много, глупаво и опасно. След десет минути Лома вече седеше мрачно навъсен, а след двадесет започна да се подхилва. Тази негова усмивка можеше да накара дори покойник да си смени последния адрес. По-нататък стана още по-интересно, защото полетът на фантазиите стигна до моята персона. Беше ми много забавно да слушам тези неща. Но не и сега. Скокнах от дивана, измъкнах касетата, захвърлих я на пода и я стъпках с тока си.
— Каква гадория! — просъсках гнусливо.
Лома скръсти ръце на коленете си и се загледа в една точка.
— Винаги съм казвала, че щом някой те предава за дребните неща, ще те предаде и за големите — каза Таня.
— Я си върви вкъщи — посъветвах я аз.
Приятелката ми кимна едва забележимо и изчезна.
Аз отидох при мъжа си, прегърнах го и седнах на коленете му.
— Забрави за това — помолих го тихо, макар да знаех със сигурност, че Лома никога нямаше да го забрави.
— Да върви по дяволите…
Мъжлето ми ме прегърна, притисна буза до ръката ми и изчурулика:
— Ладенце — след което въздъхна, — човек не бива да има доверие на никого…
— И на мен ли?
— На теб ти вярвам — каза Лома и ме погледна в очите като кученце.
— Слава богу… Останалото все някак ще го преживеем…
На сутринта се обадих на Таня.
— Трябва час по-скоро да решим проблема с Моисеев. Да не вземе в крайна сметка да ни изпързаля. Лома ще се успокои и ще му прости. Той направо е смахнат на тема детство и непрекъснато повтаря: „От малки сме заедно…“