Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Не ти ли писна от него? — Аз се усмихнах. — Момчетата разказват, че сутрин той разхождал кучето ти, вярно ли е? — Усмихнах се още по-широко, докато Льоша се опитваше да измисли какво още да ми каже. — С кола ли си? — попита той.
— Не, предпочитам да подишам чист въздух.
— Качи се, ще те закарам. — Аз вдигнах вежди и завъртях глава. — Не вярвам, че се страхуваш чак толкова от мъжа си. Той те гледа в очите. Всички го знаят.
— Не бива да разпространявате глупави слухове… — Измерих го с поглед и важно добавих: — Езиците на вашите браточки са по-дълги, отколкото на жените. А на мен клюки не ми трябват… Довиждане. — И направих крачка встрани. — Ела ни на гости.
— Ще дойда — отвърна неопределено Льоша.
И наистина не след дълго дойде, както се полага, с бутилка. Настани се в кухнята ни с вид на човек, който се кани да дочака дълбоката си старост при нас. Вече беше доста подпийнал и започна да дрънка още от прага. През първия половин час Лома уж се радваше на посещението на приятеля си. Аз сложих масата и поседях малко при тях. След това излязох от кухнята, само забравих да затворя вратата, и започнах напрегнато да се вслушвам. Лома най-искрено се опитваше да намери общ език с приятеля си, без да подозира, че съдбата категорично и непреодолимо бе успяла да ги раздалечи. Пияната физиономия на Льоша, силният му глас, псувните му и навикът му да бърше ръцете си в покривката много скоро започнаха да го изнервят. Лома млъкна и се тормози в продължение на още половин час. Самият той пиеше умерено, а напоследък и много рядко, а когато си пийнеше, в зависимост от настроението си или мълчеше, или се гневеше. Благодарение на моите старания успяваше да запази доброто си настроение, затова отдавна не го бях виждала разлютен. А сега, в отговор на настойчивите съвети на Льоша, Лома на два пъти избухна и се разкрещя, и то силно и нецензурно — нещо, от което аз успешно го бях отучила. Е, как да не се порадва човек на глупостта на Льоша?
Стана време да се изведе кучето, аз се облякох и надникнах в кухнята.
— Гена, ще изведа Роки.
Лома започна да се върти на мястото си, защото не обичаше да ме пуска сама, особено късно вечер.
— Почакай малко, ще го изведем по-късно.
— Няма нищо, аз ще го изведа — проявих разбиране. — Вие се забавлявайте.
Виждаше се, че на Лома му бе омръзнало от тази забава. Той излезе след мен в антрето.
— Лада, изведи го само пред входа. Навън е тъмно, а ти не си с бултериер, Роки не може да те пази, не става за тази работа.
— Ще постоя малко на двора — съгласих се аз. Той много се притесняваше.
Излязох, а когато се прибрах, Льоша вече се беше натряскал до такава степен, че дори не помнеше кой е и къде е. Започна да ме хваща за ръцете, тикаше ми чаши с алкохол и ръсеше такива шегички, че можеха да вбесят и светец. А Лома не беше светец и затова физиономията му почервеня, очите му се наляха с кръв, а юмруците му се свиха. По всичко личеше, че легендарният му пристъп щеше да настъпи всеки момент. Погледнах мъжа си със съчувствие и излязох от кухнята. Льоша беше толкова пиян, че не забеляза признаците на надигащата се буря и много скоро се сблъска лице в лице с нея. Лома го избута по стълбището от третия етаж, като преди това все пак му извика такси. Върна се зъл като оса. Аз се захванах да го утешавам.
— Уж не е глупав човек — гневеше се Лома, — а като се напие, напълно оглупява. И какви само ги дрънка…
— Гена, не се сърди. Разбирам, че той ти е приятел и не искам да си мислиш, че отблъсквам твоите приятели, но няма да преживея още едно такова посещение. Не обичам чужди хора да ме хващат за ръцете. Не исках да го обидя, но още ми е гадно.
— Станал е един такъв недодялан — кимна в знак на съгласие Лома, — не се чува какво дрънка… Преди май не беше такъв…
— Може просто да не си обръщал внимание…
— Не зная… Утре ще си поговоря с него да не се мъкне тук повече пиян. Ако е трезв, това е друга работа…
— Не съм ти казала, че преди няколко дни ме срещна на басейна и също дрънкаше някакви простотии…
— Че какво е правил на басейна?
— Не зная, каза, че минавал оттам.
— Откъде е минавал, там е задънена улица… — Лома се навъси.
— Да върви по дяволите — казах аз и се притиснах силно до мъжлето си.
— Замръзна ли, докато разхождаше Роки?
— Изобщо не ми се разхожда без теб — хем нямам настроение, хем ми е скучно. И въобще без теб не се чувствам добре. Когато си до мен, всичко изглежда по-различно…