Ужас [bg]

Чарлс Бест стоеше под трите престънови илюминатора, сияещи над главата му с млечнобялата светлина на незалязващото слънце, и докладваше на седналите сър Джон Франклин, командир Фицджеймс и капитан Крозиър — по щастлива случайност капитанът на КНВ „Ужас“ беше дошъл на посещение само няколко минути след като отрядът се беше качил на борда. Едмънд Хор, стюард и при нужда секретар на сър Джон, седеше зад офицерите и си водеше бележки. Бест стоеше прав, разбира се, но Крозиър беше предложил да дадат на изтощения мъж малко бренди с медицинска цел и въпреки че лицето на сър Джон изразяваше неодобрението му, той си позволи да помоли командир Фицджеймс да донесе малко от личните си запаси. Алкохолът като че ли посъживи Бест.

Морякът започна доклада си, прекъсван от време на време от въпросите на тримата офицери. Когато описанието му на мъчителното им пътуване към Земята на крал Уилям заплашваше да се проточи, сър Джон го подкани да премине към описанието на събитията от последните два дни.

— Да, сър. Ами, след онази първа нощ, когато ни връхлетя гръмотевичната буря и намерихме онези… следи, отпечатъци… в снега, ние се опитахме да поспим няколко часа, но безуспешно, и двамата с лейтенант Гор се приготвихме да потеглим на юг с малки запаси от провизии, а господин Девьо натовари шейната с остатъците от палатката и клетия Хартнъл, който тогава още беше в безсъзнание, казахме си „до утре“ и потеглихме — ние с лейтенанта на юг, а господин Девьо и хората му обратно към заледеното море.

— Били сте въоръжени — каза Франклин.

— Да, сър Джон — потвърди Бест. — Лейтенант Гор имаше пистолет. Аз носех едната от пушките. Господин Девьо взе другата, а редник Пилкингтън носеше мускета.

— Кажете ни защо лейтенант Гор раздели отряда — нареди сър Джон.