Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Видя как японският снайперист се прицелва през оптичния мерник и…
Баам!
Изстрел.
Джак не можеше да каже кой е стрелял.
За свой ужас видя горе проблясък от дуло и за един ужасяващ момент си помисли, че може би Зоуи не е успяла да стреля навреме, но част от секундата по-късно видя как черната глава на снайпериста се пръска в гаден фонтан от кръв и мозък — точно когато куршумът на японеца сряза каишката на пожарникарската каска на Джак.
Зоуи бе стреляла може би една стотна от секундата по-бързо от японския снайперист.
— Благодаря, Зоуи! Продължавам!
Втурна се по тесния мост, като прескачаше труповете на войниците от ГЕСГ, профуча покрай Рапирата и Астро и продължи към втората кула — състезаваше се вече сам срещу стичащата се отгоре лава.
Щом Джак стъпи на първото стъпало на втората кула, лавата започна да се излива от върха на уретата. Вече три реки магма се стичаха от върховете на първите три кули, всяка на различен етап от спускането си.
Джак не спря нито за миг.
Напрегнал мускули, той тичаше през лабиринта от стълбища, избираше ги по памет — нагоре, надолу, като се мъчеше да не докосва стената на кулата; в един момент я забърса и острите й като бръснач зъби разкъсаха ръкава на тениската му като хартия и оставиха гаден разрез на рамото му.
Разпраният ръкав само му се пречкаше, така че Джак го откъсна и напълно оголи окървавената си ръка.
Като тичаше с все сили, Джак стигна до моста към третата кула — той се изкачваше нагоре и по него имаше стъпала.
Мина по моста и се озова на средното ниво на кулата. Сега беше по-високо и подобните на змии потоци лава се стичаха много по-наблизо. Сияеха зловещо, докато се спускаха плавно по каналите.
Бяха почти на половината разстояние между върха и моста, по който Джак бе минал току-що.
Ако не вземеше Стълба и не започнеше да се спуска, преди лавата да е стигнала въпросната половина, щеше да остане в капан, в безизходица, обречен да чака мъчителната си смърт.
„Не можеш да спреш сега!“
Затича се по пътеката, която пресичаше третата кула, след което се втурна нагоре по стълбището от противоположната страна — то водеше към друг дълъг мост, по който се стигаше до четвъртата кула. Мина по него и продължи, вече главозамайващо високо, катереше се по изсечените в стената стъпала на най-горното ниво на кулата — само на метри от кипящата лава, която започна да се спуска по нейните канали — озова се на последния изключително стръмен мост — извисила се на невъобразима височина каменна пътека, която минаваше над бездната и водеше към върха на централната кула.
И изведнъж се озова на най-високата точка над кратера, във великолепния купол, в който се пазеше Третият стълб.
Ако имаше време за губене, Джак сигурно щеше да зяпне разкрилата се пред него гледка. В залата имаше златни колони, златен пиедестал и облицовани със златни листа тухли.
Но Джак нямаше време.
Така че просто грабна мътния продълговат Стълб от пиедестала и започна отчаяното спускане обратно.
Полетя надолу по стръмния мост и стигна четвъртата кула два метра преди потока лава.
През моста към третата кула, надолу по стъпалата, после през изсечения тунел в нея — изскочи навън точно когато лавата над него се раздели на три потока и плисна само на някакъв си метър зад пламналите му от тичане пети.
Надолу по втората кула, чиято горна половина вече бе изрисувана със светещи от лавата канали, подобни на живи червени вени. Тук трябваше да преодолее три стени и лавата се стичаше от повече улеи и на повече места — и щом се озоваваше на някое стълбище, тя съскаше свирепо и те подгонваше надолу по същото стълбище; тръгнеш ли по един път, нямаш начин да се върнеш. Грешките бяха недопустими.
Втурна се към първата кула, като отчаяно се мъчеше да си спомни правилните стълбища. Прескочи един проточил се пръст лава, който беше пресякъл пътя му. Магмата вече го притискаше отвсякъде.
Рапирата вече се бе върнал на безопасно място на нивото на езерото и гледаше свирепо Джак. Зоуи и Астро се бяха задържали на последното стълбище и го очакваха с безпокойство.
Джак беше изтощен. Чуваше единствено бесните удари на собственото си сърце в главата си, примесени с накъсаното му дишане.
Опита се да се съсредоточи.
Трябваше да внимава на всяка стъпка…