Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Ти го направи, Нед. Не аз.
Прегледах указателя и намерих един тапицер, който можеше да покрие дивана ни със същия бял кеневир за няколко седмици. Чудо на чудесата, този следобед той имал подръка свободен микробус и можеше да вземе повредения диван в два след обед. Цената на цялата работа: хиляда кинта. Това ме накара да премигна. Този обяд наистина ми излезе доста скъпичък.
Изтичах до местната бакалия, взех последните броеве на РС Глоуб и Компютър Америка, после прекарах цялата сутрин сравнявайки и противопоставяйки тяхното редакторско и рекламно съдържание, като същевременно проверявах и банката си с информация от „Компютърен свят“, за да намеря солидни решения, които вероятно можех да привлека в новото си заглавие. През целия следобед работих здраво, прекъсвайки само веднъж, за да помогна на работниците да изнесат дивана. До пет бях написал първата чернова за маркетинговата стратегия на Компютър Америка — план, който възнамерявах да изпратя рано сутринта на Фил Гудуин, просто за да му покажа, че съм завъртял нещата.
После звънна телефонът.
— Нед Алън? — попита жената от другата страна. — Моля ви да приемете обаждане от мистър Гудуин.
— Фил — казах аз, когато той вдигна, — тъкмо си седях тук и разработвах плана за битката с…
— Нед — прекъсна ме той, — съжалявам, че ти пикая на веселбата, но имаме проблем.
Счупените ми пръсти изведнъж започнаха да пулсират.
— Проблем? Какъв проблем?
— Познаваш ли един говняр на име Тед Питърсън?
О, не…
— Познавам го.
— Днес ми се обади по работа и по време на разговора аз му споменах, че започваш работа тук като групов директор по продажбите. За пет секунди той направо побесня. Каза ми, че ти си бил едно лъжливо копеле, с което той отказвал да работи…
— Аз да съм лъжлив? — възкликнах. — Единствената причина, поради която този тип ми има зъб, е тази, че го принудих да уважи една сделка, която беше сключил с един от нашите продавачи; сделка, от която той се опита да се отмет…
— Както и да е — прекъсна ме Фил Гудуин. — Основното, Нед, е следното: Питърсън ми даде да разбера много ясно, че ако ти започнеш работа тук, той ще прехвърли рекламите на GBS към PC Глоуб и другите печатни медии.
— Говори глупости. GBS просто не могат да се махнат от такъв основен пазар като Компютър Америка.
— Може и да е така — но има и още нещо, което ме тревожи. Той каза също, че ще говори с всичките си колеги от медийни продажби в NMI, Ad-Tel, Icon и така нататък, и така нататък… и че никой от тях няма да поиска да работи с теб.
Това беше бездната.
— Фил, моля те, слушай. Питърсън не игра честно, така че аз извадих моралната карта и го принудих…
— Не ми пука даже ако се облича като майка си, за да се възбуди. Фактът си остава: GBS са най-големият ни рекламодател. Повярвай ми, мисля, че Питърсън е леке. Но моето търговско здраве зависи от неговите реклами. Така че — макар да не обичам да се поддавам на заплахи — все пак трябва да взема предвид неговите интереси…
— Сигурен съм, че, за много кратко време, лесно мога да отслабя напрежението между нас…
— За колко кратко време? Два, три, четири месеца? Нед — това е труден пазар, аз все още съм независим и не мога да си позволя такива приходи да…
— Можем да ги покрием…
— Не и ако типовете от NMI, Ad-Tel и така нататък не пожелаят да правят бизнес с теб…
— Познавам тези момчета. Те ще се съгласят.
— Нед, просто не мога да поема риска.
— Поне ми дай възможност да…
— Това не ми доставя удоволствие — защото наистина те смятам за победител. Но повишавам едно момче от организацията в групов директор по продажбите. Той не е от твоята лига, но поне няма твоите врагове. Съжалявам, Нед. Пожелавам ти късмет. Сигурен съм, че ще се приземиш.
Линията замлъкна.
Аз набрах отчаяно директната линия на Нанси Ауербах. Тя все още беше в офиса.
— Карай по ред — каза тя, след като й предадох объркан отчет за разговора си с Фил Гудуин. — Опитай да се успокоиш.
— Този шибаняк Питърсън ме погубва, а ти ми казваш да се успокоя — крещях аз.
По линията настъпи много продължително мълчание; мълчание, което аз най-накрая прекъснах.
— Извинявам се…
— Няма нужда. Клиентите постоянно ми крещят. Част от работата. Сега по-спокоен ли си?
— Малко, да.
— Мисля, че ще е най-добре да погледнеш нещата направо. При историята с Креплин и враждата с този тип Питърсън ти нямаш бъдеще в бизнеса с компютърните списания. Тази фаза от кариерата ти е приключена.