Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Това си беше абсолютна лъжа. Нашата индустрия беше малка — и щеше да изтече информация, че Айвън е единственият външен търговец от „Компютърен свят“, който не е получил предложение за работа от Чък Зануси. Даже ако все пак успееше да намери нещо, когато бъдещият му работодател се обадеше на Чък за подробности относно Айвън, много се съмнявам, че отмъстителното копеле щеше да му даде хвалебствени препоръки. За Зануси аз и Айвън бяхме двамата типове, които едва не му струваха работата. И той щеше да ни накара да платим висока цена за това.
— Благодаря за окуражителните думи — каза Айвън. — Имам нужда от тях. Ангажиран ли си днес за обяд?
— В този сняг и с моята ръка наистина нямам планове да излизам от апартамента.
— Виж какво — каза Айвън, — знаеш, че живея точно до Забар. Мога да взема някакви студени хапки, малко сирена, бутилка червено, да скоча в метрото и за час да пристигна у вас.
Точно в този момент имах достатъчно причини да си завра главата във фурната.
— Тези хапчета, които ми предписаха, наистина ме замайват, Айвън.
— Разбирам, разбирам…
— Ще се видим в компанията по настаняване — наканих се да приключа. — И престани да се тревожиш.
— Човече, как ми се иска да ти имам спокойствието.
Но аз бях всичко друго, освен спокоен. Щом Айвън затвори, взех един бележник и започнах да го запълвам с цифри. Правех си сметките. И те не изглеждаха окуражително:
ДОХОДИ
Последната сметка от „Компютърен свят“ — 2561
Спестявания: около 8000
Акции, облигации: 5000
401к: 9600
$ 25161
ДЪЛГОВЕ
Чеиз Манхатън банк (краткосрочен заем): 25000
Кредитни карти:
Американ Експрес (вкл. ваканцията в Невис): 9100
Дайнърс (вкл. коледни подаръци и т.н.): 6255
Master Card: 940
Visa (Д-р Гордън): 3200
Тенис клуб (годишна такса): 1800
Картата от магазина на Барни: 1250
$ 47545
МИНИМАЛНИ МЕСЕЧНИ РАЗХОДИ Наем (моят дял): 1750
Син кръст/Син щит: 213
Обучение: да кажем 100
Телефон: да кажем 150
Храна: да кажем 320
Кабел: 60
Застраховки (без здравната) 125
Ядене навън/Развлечения (моят дял)
минимум 800
$ 3518
Ако отрежех ресторантите, баровете, купуването на нови дрехи, книги, компактдискове, ходенето на кино или даже онези три долара месечно за транспорт — ако, накратко, изобщо не излизах от апартамента — вероятно щях да мога да водя елементарен живот за две хиляди седемстотин и осемнадесет долара на месец. Това правеше трийсет и две хиляди шестстотин и шестнадесет долара годишно след данъците — което означаваше (изчислявайки федералните, градските и щатските данъци), че все пак трябваше да печеля доста над петдесет и пет бона годишно. Невероятно! И тези петдесет и пет бона се базираха върху разделянето по равно на разходите между Лизи и мен. Сто хиляди кинта на година минимум за съществуване в Ню Йорк. Не е чудно, че се накиснах в такива дългове. Не е чудно, че стомахът ме болеше като разранен. Ако ликвидирах скромните си количества акции, облигации и спестявания, пак трябваше да намеря още двадесет и две хиляди триста осемдесет и четири долара, за да изчистя останалия си дълг.
Само ако бях малко по-благоразумен докато работех в „Компютърен свят“ и ако бях си оставил настрани някакъв финансов фонд в случай на прецакване, предназначен за лоши времена като тези… Но аз живеех нашироко. Мистър Бърза писта — който се смяташе за твърд като скала, устойчив на всякакви корпоративни пакости и вреди, винаги способен да достави мангизите, когато стане напечено.
Но после размахах юмруци. И…
Не се паникьосвай, не се паникьосвай! Може би Лизи беше права — бъдещите работодатели щяха да прегледат цялото ми досие, а не да съдят единствено по едно ирационално действие. На интервюто можех да ги убедя, че съм реагирал при извънредни обстоятелства, че съм бил под извънредно напрежение. И че — ако ми дадат шанс — ще бъда най-големият печалбар, който са виждали в своята компания. Имам предвид; видяхте ли как „Компютърен свят“ тръгна отникъде, за да надмине Компютър Америка като компютърно списание номер две в страната? Сега не се опитвам да печеля точки заради разширяването на пазарния му дял — но, приемете го така, в продължение на шестнадесетте месеца, през които ръководех Североизтока, нашите регионални приходи от реклама се утроиха. И връзките, които съм си създал с най-големите имена в нашата индустрия…