Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Той ни огледа и ме посочи.
— Добре, вие сте първата ми жертва, мистър…
Аз се представих.
— Добре, мистър Алън. Ето ви един въпрос, който задължително ще ви зададат на интервюто: Защо бяхте уволнен?
Размърдах се нервно в стола си.
— Лоша реакция — застреля ме Мел Тъкър. — Излъчвате нервност.
Аз веднага застанах спокойно, погледнах го право в очите и казах:
— Аз бях жертва на сгромолясване.
— Жертва на сгромолясване — високо повтори Мел Тъкър. — Звучи така сякаш банда типове със скиорски маски са нахлули в къщата ви и са ви сгромолясали.
Даже аз се разсмях.
— Важното тук е: Бъдете безпристрастни. Бъдете неемоционални за емоционални събития. Те минаха през А… после стана Б. Засягайте темата и избягвайте от нея колкото може по-бързо. Това е като другия страхотно глупав въпрос при интервю: Кажете ми слабите си страни. Ако искате вярвайте, но хората го правят. С един въпрос ние отиваме от интервю на терапевтичен сеанс. Един мой клиент — и не се майтапя — казал: Аз плюя. Много плюя когато говоря. И тъй като се смущавам от плюенето, получавам стрес. Знаете ли какво трябва да си е помислил интервюиращият? О, страхотно — плюе и при това става избухлив.
Казвайки думата избухлив, Мел Тъкър погледна бързо към превързаната ми ръка. А аз си помислих: Той знае. Всички знаят.
— И да кажем, че се изправите срещу най-тъпия от всички тъпи въпроси: Определи себе си с три думи. Запомнете: Въоръжен и опасен не са добра възможност.
Още по-остър смях от страна на класа. Да не би да печелеше точки за моя сметка? Или просто ме гонеше параноята?
Към дванайсет часа той ни даде обедна почивка.
— Хей, мистър Алън — подвикна Мел Тъкър, когато излизах от залата, — надявам се, че нямате нищо против това, че ви подразних заради коментара ви — жертва на сгромолясването.
— Аз не съм избухлив — отговорих. — Няма значение какво си мислите, аз наистина не се разхождам насам-натам, за да удрям хората.
Той опули очи. Ето кога разбрах, че наистина ме гони параноята.
— Вярвам ви, мистър Алън. Щом казвате, че не сте избухлив, значи със сигурност не сте. Но работата е там, че през ума ми изобщо не е минавала мисълта за това, че вие може да сте избухлив.
Сега се чувствах повече от притеснен.
— Радвам се да го чуя — промърморих аз и бързо излязох от стаята.
Това е от шока, казах си, докато вървях по коридора към асансьора. Ти си като човек, който току-що е стъпил в празна шахта на асансьора. Падаш надолу толкова бързо и не можеш да повярваш, че това се случва именно с теб. И отчаяно се опитваш да се вкопчиш в нещо, каквото и да е, което да спре падането ти.
Натиснах бутона за надолу и изчаках асансьорът да пристигне. Когато вратата се отвори, от нея излезе Айвън Долински. Той беше различен човек. Наскърбените му очи бяха весели и живи. Раменете му вече не бяха отпуснати. Даже се усмихваше.
— Нед, много се радвам да те видя — избъбри бързо, обви ме с ръка и ме прегърна сърдечно.
— Добър ден, Айвън. Добре ли си?
— Никога не съм бил по-добре. Всъщност днес реших нещо — има бог.
— Радвам се да го чуя — кимнах аз. — Какво става?
Този път усмивката му беше пламенна.
— Приземих се — съобщи ми той.
3.
Типично за Айвън. Точно когато изглежда така, сякаш ей сега ще подкара към ръба на скалата, той изведнъж скача на спирачките, включва на задна и нанася решителния удар.
— Приземих се.
Работата не беше съвсем очарователна — но поне беше работа. На обяд в малко италианско ресторантче на Тридесет и шеста и Медисън — където Айвън настоя да ме завлече (Аз черпя, Нед) — той ми каза, че е новият продавач за Трите щата на месечника Домашен компютър — ново лъскаво списание за средната класа, насочено изключително към домашния пазар в предградията.
— Нека го погледнем направо — обобщи Айвън, — не говорим за списание от същата лига като „Компютърен свят“. И работата включва преместване в Хартфорд.
— Застрахователната столица на Америка.
— Да, не е точно градът, който никога не заспива. Но все пак през повечето време ще бъда на път, издръжката на живота е три пъти по-евтина, отколкото в този град, а онова, което е наистина страхотно в работата, е, че ти помага да изградиш нещо нагоре от основите.