Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Аз кимнах.
— Искате да ви го кажа направо?
Кимнах пак.
— Добре, ще ви го кажа направо. Вие сте в една шибана беда.
Аз премигнах — не заради нейната прогноза, а защото никога не бях очаквал много аристократичната мис Ауербах да използва мръсен език.
— Разбирам обаче, че човекът, когото сте нападнал, е бил подходящ кандидат за избит зъб. Ние трябва да накараме бъдещия работодател да разбере — ясно да разбере, ако ви наеме, че няма да има нужда от допълнителна зъболекарска застраховка.
— Звучи ми като непосилна задача.
— Приемете го така: ако успея да ви приземя, значи съм постигнала една от най-големите победи, и то в неравна борба, в своята кариера.
На следващата сутрин — точно когато си връзвах вратовръзката (нелесна работа с три счупени пръста) и се приготвях за ден втори от Програмата — телефонът звънна. Беше Нанси Ауербах.
— Дали имам новини за теб? Чувал ли си някога за един тип на име Фил Гудуин?
— Разбира се. Той е издателят на Компютър Америка. Срещал съм го няколко пъти на търговски изложения. Много свестен тип — като се има предвид, че беше най-силният ни конкурент на пазара.
— Е, той определено те помни. Нещо по-важно, цени те.
Това беше новина.
— Наистина ли? — направо се изумих аз.
— Точно това каза, когато ми се обади сутринта, чудейки се дали все още си на пазара за работа.
Изведнъж адреналинът ми се покачи.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно. Точните му думи бяха: Нед Алън е един от най-смелите продавачи в бизнеса. Ако е свободен, искам го.
Усетих приятен втори пристъп на адреналин. Последван от тревожна вълна.
— Но той не знае за историята с Креплин, нали?
— Нед — сега всеки в твоя бизнес знае за онзи инцидент. Ти си се превърнал в нещо като легенда. Но когато повдигнах въпроса пред Гудуин, той изглеждаше по-скоро весел, отколкото нещо друго. Каза нещо такова: Уважавам продавач, който може да забие един прав. Както и да е, в неговото списание има свободно място за групов директор по продажбите, който да наблюдава регионалните отдели по продажбите от едното крайбрежие до другото. Осемдесет хиляди основна заплата. Участие в печалбата. Обичайните медицински осигуровки. Интересуваш ли се?
Групов директор по продажбите в Компютър Америка? Това беше просто фантастично придвижване нагоре в кариерата; беше и ритник в задника на Чък Зануси. За една нощ щеше да възстанови професионалната ми сигурност.
— Кога мога да се видя с Гудуин? — попитах аз.
— Чудеше се дали си свободен днес за обяд.
Срещнахме се в кафето на Юниън скуеър, точно зад ъгъла след офисите на Компютър Америка на Парк авеню юг. Фил Гудуин не беше типичен корпоративен човек. Напротив, той имаше репутация на авантюрист. На петдесет и пет, дръзка уста, приятел на чашката, мустаци на морж, дръзки раирани костюми и вероятно най-сигурния нюх от всеки издател на компютърния пазар. Когато приближих до масата му, той шеговито вдигна ръце към лицето си, сякаш да се защити от удар. После посочи към полупразната чаша мартини пред себе си и попита:
— Пиеш ли от тези?
— Определено.
— Значи ще можем да работим заедно. Мразя смотаняците, които пият само минерална вода.
Седнах. Той даде знак на келнера да донесе още две мартинита.
— Нека те попитам нещо — Креплин усети ли какво ще стане?
— Не. Всичко стана мигновено. Даже аз се изненадах.
— Срещал съм се едн-два пъти с този тип. Мазна дребна шваба.
Отпи дълга, голяма глътка, отвори менюто и каза на келнера:
— Ще поръчаме веднага. — После се обърна към мен и ми смигна: — Щом момчето изчезне с поръчката ни, започваш да говориш — и ми кажи защо точно трябва да ти дам тази работа. Но щом се върне с ордьовъра, търговската ти тирада свършва. Ясно ли е?
Когато келнерът изчезна, аз се впуснах в действие — предавайки на Гудуин собственото си мнение за състоянието на пазара на компютърните списания след смъртта на „Компютърен свят“. После обясних как, чрез ловко преместване на позициите, Компютър Америка не само може да привлече най-елитните рекламодатели и читатели (някога територия на „Компютърен свят“), но може да измести РС Глоуб от фактическото му доминиране на средния пазар. Това беше вариация на същата тирада, която изнесох пред Креплин, когато той ми предложи поста на издател — само че внимателно прекроена към изискванията на Компютър Америка и освободена от всякакви хвалби. Защото много добре знаех, че Фил Гудуин мрази всякакви претенции. Точно когато привършвах, келнерът застана така, че да забележа, че той вече е готов с ордьоврите. И знаейки, че Гудуин също обича да мисли за бизнеса като за контактен спорт — аз реших да приключа цветисто: