Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Веднъж продавач, завинаги…
Но сега бях един отчаян продавач. Отчаянието ми струваше двадесет и две хиляди триста осемдесет и четири долара. Не можех да си позволя продължително оздравяване. Трябваше да се върна в играта. Веднага.
Така че се пресегнах към телефона, обадих се в Джерард Флин асоусиейтс и си уредих среща с моята консултантка по настаняване на работа за следващата сутрин.
Ето защо седях срещу мис Нанси Ауербах в тази все още снежна сутрин във вторник, слушайки я как привършва телефонния си разговор с някакъв нещастен глупак, който не искаше да се мести в Рочестър, наблюдавах стоманените й погледи към бинтованата ми ръка и се чудех дали вече не ме е завела в графата: Безнадеждни случаи.
— … казах ти вече, Мат, казах ти го и преди — ти решаваш. Не искаш мястото, пропускаш, и се връщаме в началото. Но аз няма да зачеркна напълно Рочестър… добре, добре, не е Париж… виж, ще трябва да приключваме, аз съм с един клиент… утре по това време е добре.
Тя затвори и се обърна към мен с изкуствена професионална усмивка.
— Съжалявам за това, Нед. Как е ръката?
— Все още счупена.
— Чувство за хумор. Харесва ми. Хуморът е наистина важен в подобен момент. Също и перспективите. И — за да тръгнем отнякъде, нека да започнем да определяме областите на взаимен интерес — искам да ви попитам следното: каква е най-голямата ви грижа точно в този момент?
Погледнах я в очите и отговорих:
— Дали някой изобщо ще ме наеме отново?
Очите й отново се сведоха надолу към пръстите ми с цвят на мастило. После тя кимна няколко пъти и захапа разсеяно долната си устна. И с най-логичния си, рационален ще подбирам думите си внимателно тон тя каза:
— Това ми се струва доста разумна грижа.
2.
Около масата бяхме насядали десет души. Осем мъже, две жени. Всички бяхме облечени в костюми. Възраст: от трийсет до петдесет и пет. Образователно ниво: минимум бакалавърска степен. Обичаен среден доход: около седемдесет и пет бона. Професионално ниво: от среден мениджмънт до висш администратор. Настоящ професионален статус: Всичките Безработни.
Беше осем и трийсет сутринта в осмия ден от моята програма и аз щях да присъствам на първия си семинар по техники на интервюиране. През шестия и седмия ден посещавах часове с теми като: Правилно изготвяне на автобиография, Преоткриване на себе си в информационната епоха и Максимизиране на личните сили след уволнение. Не исках да присъствам на нито едно от тези занимания. Всъщност, в началото на предишната седмица — на втория ден от програмата — си помислих, че дните ми в програмата са преброени. Защото, като гръм от ясно небе, работата падна право в скута ми.
Това стана в сряда сутринта — един ден след първата ми среща с Нанси Ауербах. Срещата, на която определихме целите ми в кариерата; срещата, на която тя призна, че моето търсене на нова работа ще бъде едно предизвикателно усилие.
Това също така беше и срещата, на която започнах да дешифрирам част от езика й. Да се приземиш на жаргона на службата по настаняване на работа означаваше да си намериш работа. Изходното изявление бе обяснението, което си дал в автобиографията си (и, евентуално, на интервюто) защо предишните ти работодатели са ти показали вратата.
— Сега ако, без да му мисля много, трябва да ви съставя изходно изявление — каза тя, — вероятно ще напиша нещо такова: След като прекарах четири години като регионален мениджър по продажбите за Североизтока — през които моят отдел разшири пазарния си дял с триста процента — аз бях уволнен, когато Потолм-Рутан купиха заглавието и решиха да го закрият. Кратко и свежо. Посочва, че сте работил успешно, но осветлява и факта, че уволнението ви е дошло в резултат на корпоративно превземане, а не заради негативно представяне в работата.
— Имате предвид нещо като нападение на груповия издателски директор.
Измъкнах една усмивка от Нанси Ауербах.
— Харесвам това чувство за хумор — кимна тя.
— Но това ще е препъникамък, нали?
— Ще създаде определени затруднения…
— Заради които ще стане направо невъзможно да бъда нает, където и да е.
Тя замълча и ме погледна загрижено.
— Вие очевидно не искате да ви подслаждам живота?