Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Не искам да поддържам статуквото — защото сега ние сме на една линия с РС Глоуб. Това е война. И повярвай ми — след онова, което стана през последните два дни — аз искам да спечеля тази война. Това е лично.
Ордьоврите пристигнаха. Гудуин гаврътна остатъците от мартинито си и поиска листа с вината.
— Добре — изгледа ме най-накрая. — Нает си.
Бях сащисан.
— Просто така? — попитах.
— Това е моята компания, моето списание и мога да правя каквото си искам, по дяволите! Така че щом казвам, че си на борда, значи си на борда. Започваш в понеделник. А сега, какво ще пием с храната?
Излязох от кафето Юниън скуеър в три следобед с приповдигнат дух. Чувствах се и малко не на себе си. Това не се дължеше на количеството пиячка, която бях погълнал, а на начина, по който започнаха да си взаимодействат алкохолът и болкоуспокоителните. Точно по времето, когато се сбогувах с Фил Гудуин и тръгнах на запад, в мозъка ми падна мъгла и светът започна да ми изглежда мрачен, тъмен, изпълнен със странни сенки. Макар че апартаментът ми се намираше само през пет преки, аз скочих в едно такси. Успях да стигна у дома точно когато стомахът ми започна да тупти и да се подува, а влажните лапи на гаденето ме сграбчиха за гърлото и стремителен порои от повръщано покръсти нашия много бял диван.
Залитайки в спалнята, аз се хвърлих напред и се строполих на камара в леглото. Щепселът беше изключен — и следващото нещо, което усетих, бе как Лизи ми крещеше в ухото и ме раздрусваше силно.
— Нед, Нед, Нед…
Аз изпъшках и се претърколих. Чаршафите бяха подгизнали от пот, а в устата си имах вкус на токсични отпадъци. Успях да кажа няколко думи.
— Лошо. Стана ми лошо…
— Ще повикам доктор — каза тя, посягайки към телефона.
— Не се безпокой. Най-лошото свърши.
— Какво стана, по дяволите?
— Мисля, че болкоуспокоителните не трябва да се месят с пиячка.
— Ти си седя тук и порка сам? — ужасена попита тя.
— Бях на обяд. С Фил Гудуин, издател на Компютър Америка. Той обича да си пийва. Не мислех…
— Идиот. Можеше да умреш.
— Съжалявам, наисти…
— Ще се обадя на доктор Трубек…
— Недей, моля те — изохках аз, съзнавайки, че не искам инцидент с барбитурати и поркане да бъде записан в медицинското ми досие. — Просто имам нужда от един душ.
Заклатушках се към банята, хвърлих подгизналите си дрехи и застанах под много студен водопад докато започна да мисля по-последователно. После си измих зъбите, направих си продължителна, двеминутна гаргара с Листерин, която най-после прогони онзи възхитителен вкус на повръщано от устата ми. Вдигнах си дрехите и ги захвърлих в коша за пране, облякох бяла хавлия и се приготвих да посрещна критиката с достойнство.
Влажните чаршафи вече бяха свалени от леглото. Лизи беше в дневната, надянала кухненски ръкавици, и се опитваше да почисти облятия с повръщано диван с помощта на салфетки.
— Аз ще направя това — предложих.
— Не се безпокой — каза тя, без да ме поглежда. — Съсипан е.
— Ще извикам да го оправят.
— Как?
— Намерих си нова работа. Групов директор по продажбите в Компютър Америка. Заради това беше обядът.
— Поздравления — апатично каза тя.
— Не ми се струваш доволна.
Тя посочи към изпоцапания диван.
— Имаш адски начин да празнуваш успехите си.
— Не мислех…
— Не си мислил твърде много през последните няколко дни.
— Съжалявам.
— И напоследък твърде често използваш тази дума.
— Съж…
Спрях се и й се усмихнах.
— Вземам си бележка.
— Понякога ме тревожиш.
— Просто два лоши дни.
— Надявам се, че е така.
— И нещата се развиват страхотно. Приземих се.
Тя погледна отново към дивана.
— По доста странен начин.
На следващата сутрин, след като Лизи замина на работа, аз се обадих на Нанси Ауербах да й съобщя страхотната новина.
— Какво мога да кажа? Освен — ти наистина ме изненадваш, Нед.
— В твоите документи има една жертва на сгромолясването по-малко. Благодарение на твоето посредничество.