Лъвовете на Ал-Расан

— Добре — повтори тя. — Покажи ми.

Едва сега му хрумна, че може би е дошла да го убие.

Дори и не помисли, че може да направи нещо срещу това. Наистина никога не го бяха обвинявали, че не се поддава на съблазън. Той я вдигна на ръце. Беше дребна и стройна, лека като перце. Уханието й го обгърна и за миг му се зави свят. Чувстваше устните й върху ухото си. Ръцете й обвиваха шията му. Кръвта лудо пулсираше в него, когато я понесе и прекрачи прага на спалнята си.

„Нима мисълта за смъртта прави това?“ — запита се той. Първата и последна ясна мисъл за много време нататък. „Тя ли ме възбужда толкова?“

Леглото му в голямата стая, обвита в серийски драперии, беше широко и ниско, отрупано с възглавници с най-различна форма и големина, чието предназначение беше не само да придават цвят и атмосфера, но и да служат на приумиците на любовната игра. Пурпурночервени късове коприна, окачени на медни халки над леглото, се спускаха до подножието му от резбовано дърво. Амар обичаше свободата на движение, неограничавана от нищо, но между онези, които посещаваха тази стая, някои намираха удоволствие в други неща. С годините той си беше спечелил репутацията на домакин, който се старае всячески да угоди на гостите си.

С близо двадесетгодишен опит в любовната игра зад гърба си, ибн Хайран бързо си даде сметка — макар и без особена изненада, — че жена, обучена като Забира, знае някои неща, които и на него не са му известни. Дори и за собственото му тяло и реакции.

Малко по-късно, когато лежаха сред възглавниците, той усети пръстите й да го докосват и изучават. Примигна от едно леко ухапване и почувства как възбудата му нарасна още повече, когато тя за втори път приближи устни до ухото му и със задъхан, тържествуващ глас прошепна нещо, което го изуми. Очите му се разшириха в мрака, когато Забира започна да прави точно това, което беше описала.

Всички любовни наставници и кастрати в двора на Алмалик идеха отдалеч, отвъд моретата на изток, където тези изкуства бяха част от придворния живот векове преди отшелничеството на Ашар в пустинята. За миг сред рояка объркани мисли изплува една — че пътуването до Сория може да му предложи повече, отколкото си е представял.

Забира продължи да се плъзга надолу, уханната й кожа докосваше неговата, а пръстите й повтаряха това движение. Ибн Хайран чу въздишка на удоволствие и с изумление разбра, че стене той. Опита се да се изправи, да застане над нея, да се слее с нея в плавните приливи и отливи на страстта, но усети ръцете й с нежна настойчивост да го притискат надолу. Той се подчини и затвори очи. Остави я тя да започне, да го води, така, както го беше правил той толкова пъти.

Не знаеше колко време е продължило това, но движенията й бяха изумително разнообразни и находчиви. Слънцето беше залязло и стаята тънеше в мрак — свещите още не бяха запалени. И тогава мислите му започнаха бавно да се връщат, да изплуват като гмурец, изтръгващ се от прегръдките на зелена морска бездна. Опиянен от желание, той си даде сметка за нещо, което досега не беше осъзнал.